Немски учен ентусиаст оспори твърдението на свой полски колега, който направи сензация с твърдението, че прочутата изчезнала Кехлибарена стая може би е на територията на Полша.
По всяка вероятност скъпоценната стая е скрита в подземие в Германия, твърди Карл-Хайнц Клайне, който допълва, че ако шедьовърът бъде открит, би трябвало колегите от екипа му да го върнат на Русия.
По-рано директорът на Музея на Втората световна война в Мамерка в северозападната част на Полша Бартоломю Плебанчик заяви, че специалисти от музея са попаднали на вход към тунела, който евентуално води до скривалището с Кехлибарената стая. Предполага се, че тунелът ще бъде отворен в края на юни и мистерията – разкрита.
"Ако намерим Кехлибарената стая, тя ще бъде върната на Русия. Разбира се, първо ще бъде показана в Германия. Но собственикът е Русия", казва Клайне.
Екипът на Клайне, който подробно описва работата си по този проект на сайта amber-room.org, работи вече 10 години в германския град Вупертал. Ентусиастите търсачи са убедени, че именно тук се губят следите на шедьовъра.
Изчезването на Кехлибарената стая те свързват с личността на обер президента на Източна Прусия и райх комисар на Украйна Ерих Кох, който е бил местен жител.
„Кох вероятно е бил най-богатият нацист. Той е имал възможността да ограбва всички музеи в източната част на Европа. Бил е истински разбойник. В средата на 1944 г. Кехлибарената стая е изпратена от Кьонигсберг в Германия. Никога не бих използвал камиони, за да транспортирам толкова голям и ценен товар. Това е било направено само с влак“, заявява Клайне.
Според него, "всички тези показания на свидетели, че са видели, както се твърди, камиони с войници от „СС“, които пренасяли някакви кашони, няма нищо общо с Кехлибарената стая“, казва търсачът на съкровището. “Кох е искал лично да се възползва от плячката. По това време той не е знаел, че войната е изгубена. Защо да изпраща Кехлибарената стая в Полша? Стаята е във Вупертал“, емоционално обяснява Клайне.
Според него Кох е бил наясно, че във Вупертал има 170 бункера и мини. Това са изключително разнообразни подземни структури, вариращи от въздушни инсталации до подземни военни фабрики, всички надеждно укрепени. Според експерта неговият екип вече е проучил около 50 бункера. Отварянето на бункери и мини е бавно занимание, въпреки оказваното съдействие от страна на градските власти. Причината е, че засега са известни само имената на улиците, където са се намирали подземните съоръжения. По време на войната съюзническата авиация почти е сринала Вупертал.
Според Клайне собствениците на жилища не са склонни да помогнат на търсачите на находки, ако се окаже, че някога под сградата е имало бункер. Не искат допълнителни проблеми. "Например, открихме много голям бункер, до който все още нямаме достъп – на 30 м дълбочина е. Бетонната плоча отгоре е с дебелина 50 см, а в бетона има бодлива тел. Зад плочата – шлифовано стъкло. Бункерът се намира на дълбочина 7 м и е в градската градина.
Кехлибарената стая е създадена от немски майстори през 18 век за пруския цар Фридрих I. По-късно е подарена на Петър I и се превръща в перла в резиденцията на руските императори в Царско село. По време на войната през 1941 г. германците пренасят стаята в кралския замък Кьонигсберг, сега Калининград. Малко преди щурмуването на Кьонигсберг през пролетта на 1945 г. стаята изчезва безследно. През 1967 г. е създадена държавна комисия за издирване на шедьовъра, но тя е закрита през 1984 г. поради липса на резултати.
