В Перу пиското е религия, както между другото и в България, но това е нещо като наша си тайна. Не обичаме да я споделяме пред чужденци, още по-малко да се хвалим с нея. Къде къде по-приемливо е да кажеш какво уиски харесваш, отколкото да заявиш любовта си към троянската сливова, например. Е, в Перу не е така. Там пиското се предлага на всички чужденци, рекламира им се, разказват се истории за него и се правят коктейли, макар както ракията, така и пиското да не са най-подходящите алкохоли точно за смески.
Най-популярният коктейл с перуанската ракия се нарича писко сауър. Има различни вариации за приготвянето му. Обикновено се предлага с лимонов сок, пресен яйчен белтък, сироп и няколко капки табаско. Вкусът е грубичък, а киселостта на лимоновия сок определено не успява да тушира силния градус на пиското. Все пак популярността му е повсеместна. Пият го перуанците, а с повод и без повод го предлагат и на всички туристи. Много от пешеходните турове из големите градове на Перу завършват в някой бар на по чаша безплатно писко. Това важи и за всякакви организирани екскурзии. Местните се гордеят със своята напитка и щедро черпят чужденците с нея.
Перуанската ракия се прави от грозде, а началото на производството й е някъде през XVI в. В историята й е имало големи паузи, когато почти не се е произвеждала, но от края на XVIII в. количествата писко всяка година се увеличават. През 30-те години на XIX в. и по време на златната треска, перуанската ракия набира популярност в САЩ. Нейният разцвет там приключва за няколко десетилетия.
Освен Перу Чили също има претенции за родина на пиското. Двете държави спорят доста по темата, но историческите факти сочат Страната на инките като първоизточник.
