Преди седмица Върховният съд на ООН започна изслушвания относно действията, които страните по света са законово задължени да предприемат за борба с климатичните промени.
Делото, заведено пред Международния съд, ще бъде най-голямото в неговата история и вероятно ще помогне на уязвимите страни да се борят с опустошителните последици от глобалното затопляне.
След години на лобиране от страна на островните държави, които се страхуват, че могат просто да бъдат погълнати от покачващите се морски води, Общото събрание на ООН миналата година поиска от Международния съд да се произнесе по „задълженията на държавите, свързани с климатичните промени“.
„Искаме съдът да потвърди, че действията, които разрушават климата, са незаконни“, заяви пред Асошиейтед прес Маргарета Уеверинке-Сингх, която ръководи правния екип на тихоокеанската островна държава Вануату.
От 2013 до 2023 година морското ниво в световен мащаб се е повишило средно с 4,3 сантиметра, а части от Тихия океан и още повече. Средните температури по света са се повишили с 1,3°C от прединдустриалните времена заради изгарянето на изкопаеми горива.
Вануату е част от група малки държави, които се застъпват за международна правна намеса в климатичната криза.
„Живеем на предната линия, където най-непосредствено се забелязва въздействието на климатичните промени. Свидетели сме как се унищожават нашите земи, нашия поминък, нашата култура и нашите човешки права“, заяви пред журналисти посланикът по климатичните промени на Вануату Ралф Регенвану.
Каквото и да е решението на съда, то ще има необвързващ характер и няма да има силата да принуди директно по-развитите страни да действат, за да помогнат на страните, изложени на непосредствен риск. Решението обаче може да стане основание за други съдебни действия, включително и вътрешни искове.
Делото в Международния съд на ООН идва след поредица от решения по целия свят, предписващи на правителствата да вземат по-решителни мерки за намаляване емисиите на парникови газове.
През май Трибуналът на ООН по морско право заяви, че въглеродните емисии се квалифицират като замърсяване на морската среда и страните трябва да предприемат действия за адаптиране и смекчаване на неблагоприятните последствия.
През 2015 година Международният съд постанови, че защитата от потенциално опустошителните последици на климатичните промени се явява едно от правата на човека и правителствата са длъжни да защитават своите граждани. През 2019 година това решение беше потвърдено от Върховния съд на Нидерландия.
