Бермудският триъгълник се смята за един от най-странните в Атлантическия океан. От незапомнени времена в района изчезват кораби и самолети. Скептиците основателно твърдят, че Дяволският триъгълник е опасен по логични причини. Навигацията в района е много сложна, има много плитки места във водния басейн, а бурите и циклоните възникват почти моментално и унищожават пилотите и моряците. Логиката си е логика, но как да си обясним, че именно тук се "изпаряват" плавателни съдове и самолети, повече отколкото, където и да е, в други части във водните басейни по света?
Група американски метеоролози са направили проучване, което може да извади на бял свят причините за мистерията с Бермудския триъгълник. Учените твърдят, че проблемът е решен - нека се опитаме да разберем малко повече.
Метеорологът Стив Милър от Университета в Колорадо посветил почти десетилетие в изучаването на метеорологичните условия в района на Бермудския триъгълник. Заедно с експерти от местната брегова охрана Милър разработил смела теория. Ученият предположил, че въздушна аномалия създава опасностите в района. Той събрал екип, за направените изчисления с изследвания на терен.
Предположенията са, че става въпрос за въздушна аномалия, като хипотезата била направена на базата на задълбочен анализ с помощта на сателитни снимки. Съвременната техника дала възможност за максималното увеличение и метеорологът видял непознати до момента облаци със строга шестоъгълна форма над аномалната зона. Атлантическият океан способства облаците да приемат тази странна форма.
Топлата вода от плитчините се изпарява в студения въздух, създавайки преграда за него. Според Милър шестоъгълните облаци се носят над Бермудския триъгълник известно време и после експ.одират, като образуват мощни въздушни течения.
Именно те са причината за аномалията и за гибелта на десетки самолети и кораби и техните екипажи. От експлозиите в небето мощни пориви на вятъра връхлитат океана. Взаимодействието на атмосферните вълни води до образуването на силна турбуленция, на която технологиите на човечеството не могат да се противопоставят.
Поривите на вятъра са достатъчно силни, те могат да атакуват повърхността на океана и да предизвикат вълна с височина до 40 метра. Екипът на Милър имал случай да наблюдава явлението в открития океан - за щастие вълната се укротила. Това опасно приключение обаче се оказало потвърждение на теорията на изследователя за т.нар. въздушни бомби.
Източници dnpmag.com и миртесен. ру
