Валя Кулишева
За първи път изпитах желание да посетя Брюж, след като гледах трилъра с Колин Фарел "В Брюж" и, ако трябва да бъда честна, дотогава не знаех за съществуването на този град в Белгия. Ако искате да си подарите безвремие, трябва да отидете в Брюж.
Градът започнал своето съществуване през IX век като крепост, която да защитава страната от набезите на викингите, а през XIII век получил славата на международен център на търговията с платове. Красиви дървени лодки пристигали от Генуа и Венеция, Каталуния, Бретан, Русия, Португалия и германските княжества, за да разменят стока с фламандските търговци. Всеки новопристигнал търсел къщата на Ван ден Бьорс, прочут търговец, особено вещ в паричните дела. И така понятието „борса” напуснало богатия дом на Ван ден Бьорс и тръгнало да обикаля света.
Тази красивата каменна къща близо до старото пристанище е на особена почит, но не по-малко известен и винаги огласян от смеха на посетители, твърдо решили до опитат почтено количество бира, е и „Музеят на бирата“. Той се намира в стара пивоварна, строена в началото на миналия век. Около пенливата течност, станала запазена марка на Белгия, има много истории, свързани с монаси и тайни рецепти, които и до днес се пазят зад дебелите стени на манастирите.
Ах, Брюж! Белите лебеди, доволни от мартенското слънце, усърдно чистят перушината си преди грациозно да се понесат по някой от каналите, пресичащи града. Файтоните ритмично потропват по калдъръма, возещи поредните туристи, загърнати в меки одеяла. Всеки жител на Брюж с охота ще ти разкаже някоя история, свързана с града, ще те упъти до ресторанта с най-вкусните миди и ще ти препоръча специална марка бира. Тук хората са спокойни и усмихнати, приветливи и твърдо убедени, че тяхното родно място заслужено заема челните позиции в класациите за най-красив град.
Поласкана от отношението и абсолютно запленена от Брюж, не ми се иска да стигам до края на дантелената нишка и магията да свърши!
Предстои да се разходя до площада с Кметството и църквата „Светата кръв“, в която днес се съхранява стъклен тубус с капки от Христовата кръв. Да опитам от стотиците видове ръчно изработени бонбони, да се върна в детството в „Къщата на куклите“. Предстои ми да помечтая в Музея на диамантите и да се скитам из рибния пазар, Музея Грутхауз, магазинчетата за гоблени и дантели, вятърните мелници край каналите, опасващи града, най-стария площад на занаятите… Това е само малка част от приказката без край, наречена Брюж, оплетена като фина дантела, чиста и бяла като перата на лебедите, които грациозно се носят по местните езера и канали, и с аромат на топъл кафяв шоколад.
Да се разходиш по най-малката уличка, широка точно колкото двама души да вървят плътно един до друг, да откриеш най-малкото прозорче и да си пожелаеш нещо. Да видиш неизброимите малки статуи на Дева Мария, скрити в специални ниши на фасадите, поставени на ъгъла на покрива, или в рамката на прозореца. А най-ценната сред тях е Мадоната с младенеца в църквата „Светата Дева“, единствената статуя на Микеланджело извън Италия. След това да продължиш, пресичайки града по малките каменни мостчета, под които се поклащат достолепни лодки. Да усетиш аромата на магнолиите в малките градини, пръснати навсякъде из града...
Белгийците, подобно на холандците, имат умение да сътворяват невероятна красота в населените си места. В Брюж тя е навсякъде! Ето го и паркът с езерото на любовтта. Максимилиан Австрийски, в памет на обезглавения от жителите на Брюж канцлер Пиер Ланше, заповядал да "населят" езерото Минуотър с лебеди. Градът има страхотна атмосфера, храната е много добра - морска, виното и бирата са задължителни. Спомени, галещи небцето...
От малките магазинчета се разнася аромат на топли гофрети с домашно сладко и кафе, докато градът се открива пред мен като красива бяла дантела.
Това е възхитителен съвременен град, който с гордост пази духа на Средновековието и предлага разнообразни архитектурно-исторически атракции. С дъщеря ми решихме, че ще дойдем отново тук за по-дълго време, за да се потопим в тукашното спокойствие, безгрижие и безвремие. Разбира се за някои тази туристическа дестинация може да е ужасно скучна, но за нас тя бе нещо съвсем различно! Ако имате нужда да си почините в уютна обстановка, да опитате вкусна традиционна за този район храна и да се насладите на прекрасна природа - това е мястото.
Магията на Брюж не може да бъде описана! Часовникът е спрял в Брюж преди няколко века. "Времето в миг се спря, днес угасна и изчезна в нощта, вчера не продължи, а утре свърши преди."
Градът, прославен с разцвета на фламандската живопис през ХV в, е Венеция на Севера с откритите корабчета, които се плъзгат покрай лебеди и през криволичещите канали с каменни мостове над тях (на фламандски brugge означава „мостове“). През средните векове каналите са били жизненоважни артерии за Брюж. Сега те придават чувство на покой, дори и тук, в центъра, край Розенходкаай (Кея на броениците). Типична гледка са лебеди и патици, почиващи край каналите в близост до пивоварната „Де Халве Маан“ в южната част на града. Мостът води към „бегинажа“ – религиозен приют за самотни жени, основан през 1244 г.
Качихме се да се возим на лодка по каналите. Наистина страхотно изживяване! По време на разходката ни обясняваха кое какво е - първо на фламандски, след това, слава Богу, на английски. След като се настанихме в романтичния хотел (и ресторант) „Свене“ („Лебед“), с изглед към един от каналите, веднага излязохме да разгледаме центъра - направо е невероятен този Брюж - наистина се чувствах все едно съм се върнала няколко века назад.
Бира, шоколад и гофрети! Тук е царството на най-финия шоколад, на всички видове шоколадови лакомства. Постоянен поток от хора влизат и излизат от магазините, лакомо се нахвърлят на шоколада. Туристки дълго се задържат и пред магазините за дантели и гоблени. Шоколадът, гофретите, дантелата и бирата са патентът на града.
Отделихме достатъчно време на Музея на бирата, помещаващ се в пивоварна, строена през 1902 г. Правихме снимки на стената на бирата. До музея е известната пивоварна "Де Гуден Бум", в която се произвежда известният Брюж трипел и т.нар. бяла бира. Защото след шоколада, Белгия се слави с бирата.
До Втората световна война Брюж имал над 30 пивоварни. В града има едно заведение със стотици видове белгийска бира, казва се The Beer Wall, в превод - Стена на бирата, с огромна витрина. Много ме впечатли фактът, че всеки вид бира си има съответната чаша. Най-странна е чашата на "Куак", която прилича на колба от химическа лаборатория. Белгийската бира е просто страхотна! Тя се слави с доброто си качество, както и с градуса си (Внимавайте!). Местната марка, произвеждана от пивоварната „Де Халве Маан“ (Полумесецът), се казва „Брюгзе Зот“ („Глупакът на Брюж“).
Белгия произвежда най-много видове бира в света. Пивото се появило още по римско време, когато Белгия била галска провинция. Бирата тогава бил домашен продукт, докато манастирите не се заели с приготвянето й и не започнали да прибавят хмел. Най-старият вид бира "Брюж Трапис" се появява през Средновековието, когато местни монаси открили рецептата. Днешната продукция все още изцяло се контролира от петте Траписки манастира. Най-известната марка от общо 20-те трапистки бири е "Шимей".
Белите бири се произвеждат в Западна Белгия, в района на Хогаарден. Затова и най-известната марка сред тях е на името на района, в който се произвежда. Леко кисела и със слабо алкохолно съдържание бялата бира изглежда така, защото при ферментацията добива "пресечен" бял цвят. Обикновено лятото се сервира с резенче лимон.
Третият вид бира се прави в Сиенската равнина. Технологията е чрез естествена ферментация на дрожди, към които се добавят билки. Пивоварните за този вид бира се славят с лошата си хигиена и според белгийците са може би единственото производство, което не се подчинява на стандартите на ЕС. Причината е, че трябва да се осигурява среда за развитието на гъбите, които водят до естествена ферментация. Пивото се оставя да отлежи около 5 години в бъчви от необработено дърво. Клиентите в баровете я получават в специална чаша за всяка марка бира.
Брюж е град приказка – укрепено средновековно селище, което на пръв поглед сякаш е замръзнало във времето. Разхождайки се по прекрасните малки улички и алеи, можеш да усетиш атмосфертата на Средновековието.
Каналите следват своя път през центъра, отразявайки островърхите фасади, кули и покриви на столетните сгради. В прегръдката на яйцевидния пръстен на старите градски стени е скътан добре подреден лабиринт от павирани улици, градинки, тихи площади, готически църкви и варосани в бяло страноприемници. Може да ви се стори малко затънтено място, но музеите разказват по-друга история. Множеството музеи са свидетелство за богатата история на града. Видяхме картини от 15-и век на големите фламандски майстори като Ян ван Ейк в Градския музей или на Ханс Мемлинг в Хоспитаалмузеум (забележителната историческа болница, за която първоначално са били поръчани платната), и получихме усещане за разкоша и богатството на Брюж в дните на неговия разцвет, когато е бил столица на Бургундското херцогство.
След 1380 г., в продължение на повече от век, това е един от най-проспериращите центрове на Европа: по каналите на града прииждали стоки от целия познат тогава свят, а къщите се наемали от търговци от Британия, Германия, балтийските държави, Испания, Генуа и Венеция, както и от банкери на Медичите от Флоренция. Крале и знатни личности от цяла Европа се стичали тук, за да присъстват на съвещанията на високо равнище и на литургиите в катедралата „Свети Салватор“, като почетни членове на Ордена на Златното руно. Всичко това бързо приключило след 1500 г. поради промяна в политическия климат. Властите на Брюж обидили Максимилиан, бъдещия Свещен римски император, бургундската империя била присъединена към Испания, мореходният достъп до каналите на града секнал и както търговията, така и властта, се преместили в Гент и Антверпен.
Изолиран, Брюж навлязъл във векове на забрава, оставайки известен най-вече със своите дантели и многобройни манастири. Старата му атмосфера се съхранила, но бавно се рушала, лишена от тласък за развитие. И тогава, в средата на 19-и век, градът бива преоткрит от ентусиасти, увлечени по модния тогава интерес към всички средновековни и неоготически неща.
Днес Брюж не е точно това, което е изглеждал. Много от старата му архитектура – като великолепно украсената сграда на Градския съвет, а също и малката Базилика на Светата кръв до нея – е цялостно обновена от тогавашните реставратори, а палатът на централния площад, служил за седалище на управата на Западна Фландрия, е изцяло построен от нулата в неоготически стил, между 1881 и 1921 г. Но и това само по себе си е още един интересен слой на историята Брюж, допринасящ за изключителното очарование на този град. През 2000 г. центърът на Брюж, в който е запазена средновековната архитектура, бе обявен за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Откриваме, че средновековната история е останала като цяло непокътната. Интересни забележителности са площадът Бург и Маркт, катедралата „Свети Салватор“, катедралата „Св. Богородица“ или както още е известна като църквата на Дева Мария, Базиликата на Светата кръв, музеят на Мемлинг, Кулата Белфрай (Белфорт), Кметството – една от най-старите готически сгради в Нидерландия.
Катедралата „Св. Богородица“ е най-високата сграда в рамките на града, извисяваща се на височина от 122,3 метра. Изградена е изцяло от тухли, което я превръща и в най-високата тухлена сграда в Европа. В църквата може да бъде видян известният олтар със скулптура, представяща Мадоната и младенеца. Счита се, че същата е дело на знаменития Микеланджело и че е единствената, която е напуснала Италия, докато той е бил жив. Интересното в случая е, че тази скулптура е била предназначена първоначално за Катедралата в Сиена, но е била закупена от двама търговци от Брюж, които в последствие я дарили на местната църква.
В църквата на Дева Мария от 13-и век се пазят богато украсените, изработени двеста години по-късно гробници на Карл Смели, херцог на Бургундия, и на дъщеря му Мария. И двете фигури са короновани, а Карл дори е представен в пълно бойно снаражение. Посещението на църквата и олтара са безплатни. Параклисът на Шарл и Мари и музеят се заплащат. Билетът струва 6.00 Евро. В Светия параклис всеки ден в 11:30 ч. изнасят мощехранителницата с кръвта Христова.
Качихме се на кулата Белфорт, за да видим Брюж от 83 м височина. Високата, леко наклонена камбанария, служеща за горд символ на някогашната автономия на града, днес помещава комплект от 47 камбани, които се управляват от клавиатура при концерти, а през останалото време - от гигантска механична музикална кутия от 18-и век.
Кулата Белфорт (Белфрай) е разположена на централния площад на Брюж, носещ името Бург. Кулата, висока около 83 метра, първоначално е била мястото, където са се съхранявали местните съкровища и архив. За да сте стигне до нейния връх, трябва да се изкачат 366 стъпала. Построена в средата на 13-и век, Кулата Белфрай в Брюж, е изграждана отново в края на същия този век след пожар, който я е унищожил напълно.
Несъмнено, докато разглеждате тази кула, вниманието ви следва да бъде насочено към камбаните. Първоначално те са били използвани, за да обозначават часа, края на работното време, сигнали за бедствия. През 16-и век в кулата Белфрай се поставя специален механизъм от камбани, които първоначално били 35 на брой. След пожар старият механизъм бил заменен с нов, който се състоял от повече на брой камбани - 48. В момента те са с една по-малко и тежат близо 28 тона.
„Маркт“ e централният площад на град Брюж – старият градски пазар с площ от около един хектар, над който се извисява прочутата камбанария на кулата Белфрай. Сградата на съда също се намира на този площад. В края на 20-и век „Маркт“ е изцяло реновиран, като именно по това време влиза в сила и забраната за навлизане на превозни средства на него. След реновацията площадът е открит със специален концерт на Хелмут Лоти - един от най-известните белгийски тенори. Интересното за Лоти е, че в началото на своята кариера е бил имитатор на Елвис Пресли.
„Маркт“ е притегателен център и за местните жители, и за много туристи, които именно тук могат да се насладят на множество стари сгради с невероятна архитектура. Наистина приказен площад, а и град като цяло.
Срещуположната страна е опасана от ярко боядисани сгради от 17-и век със стъпаловидни фронтони, които някога са били седалища на могъщи търговски гилдии, като рибарската или каменарската. Сега повечето от тях приютяват ресторанти с открити тераси и тенти, простиращи се над площада. Централният площад е запазил атмосферата на средните векове, а антиквариатите, разположени покрай него, предлагат уникални старинни предмети и шедьоври от дантела.
Сградата на кметството е построена през 1376-1420 г. и е една от най-старите в града. Фасадата й е в готически стил и е обрамчена с архитектурни детайли, наподобяващи дантела.
Базиликата на Светата кръв е малка базилика в римо-католически стил. Наречена е така, защото в нея се намира известната реликва на Светата кръв, донесена от Светите земи от графа на Фландрия. Базиликата е разположена на площад Бург и се състои от две нива. Долното ниво е посветено на Свети Базил Велики и е изградено в римски стил. Реликвата на Светата кръв се намира в горното ниво, което е изградено в готически стил и реновирано на няколко пъти през вековете.
Независимо от богатата декорация и разположените бронзови статуи, несъмнено най-важното нещо в базиликата е реликвата на Светата кръв - малък съд, за който се смята, че съдържа дреха с кръвта на Исус. В някой от апокрифните евангелия е отбелязано, че кръвта е съхранена от Йосиф от Ариматея, който е измил тялото на Исус Христос, след като го свалил от кръста. Доказано е, че съдът, в който е поставена кръвта, е направен в района на Константинопол и датира от 11-12 век.
Катедралата „Свети Салватор“ е основната църква на града е и една от малкото забележителности, оцеляла през вековете без съществени разрушения. Първоначалният замисъл не е бил „Свети Салватор“ да бъде катедрала, а обикновена църква. Историческите събития от 18-и и 19-и век обаче правят така, че „Свети Салватор“ да се превърне в основно църковно средище на Брюж. Основната до този момент църква в града „Свети Донатиан“ е била унищожена при превземането на града от французите. През 1834 г., малко след като била провъзгласена независимостта на Белгия, „Свети Салватор“ придобила статут на катедрала.
В старата болница на Свети Йоан - огромна болница от ХІІ в., една от най-старите в света, в момента се помещава музеят на Ханс Мемлинг. В него, освен съвършените платна на плодовития фламандски майстор, са изложени различни произведения на изкуството, болнични архиви, медицински инструменти. Други творби на Ханс Мемлинг, както и картини на фламандските му колеги, съставляват превъзходна колекция в другия важен градски музей – „Грьонинге“ (Groeninge).
Между три канала е ограденият с каменни стени комплекс Бежинхоф. Той носи името на братството „Сестрите Бежини“ (1245 г.), които се обличали като монахини, без да дават обет пред Бога, и с право - когато пожелаят да се върнат към светския живот.
Достатъчно дебели са каменните стени, осигуряващи спокойствие далеч от светските съблазни на комплекса „Бежинхоф“, наречен на името на Сестрите Бежини – братство, появило се през 1245 година. Те живеели и се обличали като монахини, но не давали обет пред Бога. Можели да се върнат към светския живот, щом пожелаели или когато мъжете им се приберат от дълго плаване. Днес в белите варосани къщи не живеят Сестрите Бежини, а бенедиктинки, които се заселили сред тишината на жълтите нарциси през 1930 г. и до днес пазят достойнството на своите предшественички и живеят богоугодно.
Брюж има дълъг списък от луксозни хотели в обновени сгради, отговарящи и на най-взискателния вкус, плюс десетки отлични ресторанти, кафенета и барове. Търговските улици са пълни със скъпи бутици и специализирани магазини за шоколад. Но Брюж внимателно се пази да не се превърне в град-музей. Той поддържа богата програма от културни събития, насочени и към собствените му жители и към младежта. През 2002 г. е избран за Европейска столица на културата, което свидетелства за успеха му в това начинание.
Брюж е център на грижливо съхранената фламандска живопис. Гордост на града е художникът Ян Ван Ейк (1395 - 1441). При посещението на Националната худжествена галерия на Англия в Лондон ние успяхме да видим великолепните му творби в богатата колекция от нидерландската, фламандската и холандската школи.
Ян ван Ейк твори в ранните десетилетия на 15 век - сложен, пронизан от потиворечиви тенденции период. Той е роден в околностите на старинния град Маастрихт в долината на река Маас. Пътувал много, правил украсата на замъците в Хага, в Брюж, в Лил и др., но рисувал и в Испания, Англия, Португалия. Тези пътувания му дали рядката за онова време възможност да види и опознае света и живота, търсенията и постиженията на другите народи, да се срещне с художници и книжовници, с духовници и строители, с държавни дейци, с рицари....
Гледал, любувал се, учел се, ала най-близък му бил и си оставал светът на Нидерландия - нейните градове, нейната архитектура. Художникът има свой дом в град Брюж - със стръмен, стъпаловиден покрив.
Херцогски архиви свидетелстват че Ян ван Ейк е бил придворен художник на херцога на Бургундия Филип Добри и има титлата "valet de chambre" - дворцов интендант, ползващ се с привилегии. Той е е автор на изключителните по своята художествена стойност творби: "Разпятие" и "Страшният съд" - диптих; "Мадона в църквата"; "Благовещение"; "Стигмите на Св. Франциск"; "Портрет на златар"; "Св. Йоан Евангелист";"Гентски олтар"; ; "Четяща Мадона с младенеца"; "Джовани Арнолфини и жена му"; "Девата и канцлер Ролин"; "Кардинал Николо Албергати"; "Човекът с карамфила"; "Св. Йероним"; "Мадона с младенеца"; "Св. Барбара"; "Глава на Христос"; "Портрет на Христос", "Мадона с младенеца до фонтана"; "Благовещение"; "Портрет на Маргарета ван Ейк" - неговата съпруга, която му ражда десет деца...
Другият художник, гордост на Брюж, е Ханс Мемлинг (1435-1494). Той е роден в Зелигенщат, Германия, през 1435 г. Работи и е популярен приживе сред любителите на художественото творчество в Италия, Германия и Англия и недооценяван от историците на изкуството. Но в по-голямата част от живота си работи в Брюж. Забравен, Ханс Мемлинг е преоткрит през деветнадесети век. Той има особено място сред нидерланските примитивисти, наследник на Ван дер Вейден и предшественик на Брьогел. Има високи постижения в църковната живопис - "Картини от живота на Дева Мария", "Страшният съд", "Сцени от Страстите Христови", "Тайната вечеря"... И тъй като Ханс Мемлинг е работил през по-голямата част от живота си в Брюж, е известен като майстор на фламандската живопис. Вече споменах за неговия музей в старата болница на Св. Йоан, а в централната част на средновековния град, близо до всички атракции и магазини, се намира и хотелът, който носи името на Ханс Мемлинг.
Гордост на Брюж е белгийският фламандски писател, поет, драматург, художник и кинорежисьор Хюго Морис Юлиен Клаус. В Белгия Хюго Клаус е смятан за един от най-талантливите съвременни писатели на нидерландски език. Роден е на 5 април 1929 г. в Брюж. През петдесетте години пребивава в Париж и e сред водещите творци в групата на "Петдесетте". Романът "Хладният любовник", излязъл през 1956 г., е отражение точно на този период. В него Хуго Клаус представя широка панорама на обществения живот в Белгия от 1939 г. до края на войната. Произведението е филмирано, смята се за съвременна класика и то отрежда на Хуго Клаус място сред най-изявените европейски писатели. Световна известност печели той с романа "Тъгата на Белгия" (1983 г.) Носител е на всички авторитетни награди за литература в Белгия и Холандия. Предлаган няколко пъти за Нобелова награда за литература, но не се е надявал, че ще я получи. И не я получи...
Актрисата и модел Силвия Кристел, изпълнила ролята на Емануела, издаде автобиографичната книга "Разсъбличайки Емануела", в която разкрива, че са били приятели с писателя. Хуго Клаус е сред създателите на филма, разтърсил света и вбесил пуританите. През 2008 г. 78-годишният писател, който страдал от болестта на Алцхаймер, се възползва от правото на евтаназия (позволена в Белгия, Холандия и Люксембург) и доброволно напусна живота. У нас, в България, през 1998 г. бе издаден романът "Хладният любовник" (издател Пик - В. Търново), един интересен разрез на живота на филмовите звезди, на интригите и комерсиализацията на изкуството. През 2003 г. бе издадена книгата му "Копнежът. Пет плюс".
Днешен Брюж все още пази средновековния си дух и може да породи множество интересни асоциации. Тук няма лош сезон, градът винаги е оживен. Лятото изобилства от атракции на открито, а декември е месецът на приказния коледен базар. Брюж е холандско-езичната Фландрия. Навсякъде звучат френски и английски. В Белгия казват, че ако не видиш Брюж, все едно не си бил в страната и са напълно прави! В Брюж бих се връщала пак и пак. Тук са се прегърнали, сплели са се красота и история, минало и съвремие...
Снимки: Авторката и http://www.wonderfulbelgium.com/
