Наташа Атанасова
Свикнали сме историите, свързани с българските села, да са тъжни и мрачни. Обезлюдяване, разруха и тягостна тишина често съпътстват описанието и атмосферата там. Махалата Баба Стана обаче, вместо да изчезне завинаги от картата на България, по чуден начин се възражда и днес привлича погледите на туристи от България и света.
Всичко започнало преди столетия, още по време на турското робство. Тогава вдовицата Стана със своите 12 деца се отправила към Балкана в търсене на спасение. Тя искала да опази момчетата си от еничарство, а момичетата – да не попаднат в харем. Грижовната майка показала изключителна смелост и решителност, които й се отплатили. Семейството заживяло, скрито от погледите на османската власт. С годините децата растяли, разраствала се и махалата, наречена съвсем заслужено на баба Стана. Децата й вече имали свои деца, а дошли и други хора от околността.
Днес махалата Баба Стана е част от троянското село Орешак. На много места ще прочетете, че първо е бил създаден Орешак. Друга е версията на местните. Според тях Баба Стана, която е разположена на висок хълм, е първото селище, а с времето хората тръгнали да се заселват към по-ниските части, за да са по-близо до главния път и комуникациите. Кое от двете е вярно, трудно може да се каже със сигурност.
По онова време един от най-видните жители на селото бил хаджи Калчо Дренски. Той е построил училището в махалата. Легендата разказва, че Дренски решил да построи школото, след като няколко от децата, които всеки ден пресичали реката, за да отидат на училище, се удавили. Новата сграда се намирала в махалата и учениците вече не минавали през водите на Черни Осъм.
Фамилията на хаджи Калчо Дренски е известна със своето богатство и политическо влияние. Син на заможния дарител е Константин Хаджикалчев, който остава в родната история като революционер, политик и един от най-богатите българи преди Втората световна война.
В наши дни училището е реставрирано от правнука на Дренски – лондонския адвокат и кралски юридически съветник Джон Бризби. Той е известен благодетел в Баба Стана. Освен училището, англичанинът с български корени е изкупил и възстановил дузина къщи в махалата. Въпреки малкия брой местни жители – те не са повече от десетина души, селото изглежда спретнато, чисто и поддържано. Разходката по улиците е като връщане назад във времето, когато възрожденските къщи са били нови.
През по-голямата част от годината в махалата е тихо и не се вижда почти никой. С раззеленяването на природата и затоплянето на времето обаче, се връща и животът в селото. Пустото училище се оглася от звуците на деца от социални домове, които прекарват там ваканцията в игри и смях. В топлите месеци пристигат също англичани, приятели на Бризби, както и самият той със семейството си. Тогава реставрираните сгради от смълчани музеи се превръщат в къщи, в които кипи живот.
В махалата има няколко места за настаняване. Баба Стана привлича туристите с красива природа, гъсти гори и възможността посетителите да разгледат съвсем реновирани възрожденски къщи. По стара традиция те са оставени без огради и хората могат отблизо да видят и да снимат красивите постройки. В близост до училището има и малък храм, отново построен от семейство Бризби. Той е отключен целогодишно. Туристите могат да го посетят, да разгледат иконите и да запалят свещичка.
Баба Стана се запечатва в спомените с интересната си история и с възрожденската атмосфера, запазена най-вече заради потомъка на хаджи Калчо Дренски. Въпреки малкото останали жители махалата продължава да съществува и да се посещава от туристи, а подвигът на смелата баба Стана впечатлява всички посетители и не оставя никого безразличен.
