Ако не сте чували за пестил, помолете някоя местна баба да ви обясни какво представлява този балкански деликатес. По-възрастните българи със сигурност са го опитвали, а споменът за леко киселия, нарязан на тънки лентички „сладкиш“, няма начин да не е останал като един от вкусовете на детството им.
Пестилът се приготвя от добре узрели сини сливи, смлени на каша, разточена на тънък слой и изсушена. Въпреки че няма особен изискън вид, той има пленяващ аромат и неповторим вкус. Някъде го наричат „габровски шоколад“ - като закачка с пестеливостта на габровците, защото, също като луканката и суджука, трябва да се реже на тънко и да се хапва бавно, за да усетите пълната наслада.
Приготвянето на пестила не е сложно, но изисква време и търпение. Прави се през есента, когато сините сливи узреят и се налеят със сладост. След като бъдат добре измити и изчистени от костилките, плодовете първо се варят на тих огън, после се прецеждат през сито, а сиропът продължава да се вари до сгъстяване и се излива на тънък слой върху дървени дъски, поръсени с брашно. След това започва дългата „операция“ по сушене на пестила - на слънце или в слабо загрята фурна. Периодично се обръща, размесва и се суши, докато кашата стане твърда, но не прекалено. На финала пестилът се разточва, за да стане плосък и се съхранява на проветриво място, навит на руло. Готов е за ядене чак през декември.
