Невяна Троянска
Индия си има Боливуд, а Холивуд си има Тунис. Най-малката държава в Магреб е като Обетована земя за американските продуценти, а цял куп филми, с които са израснали не едно и две поколения киномани по целия свят, са снимани точно в Тунис и тунизийска Сахара.
Извънземните пейзажи на африканската държава са част от “Английският пациент”, “Исус от Назарет”, “Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот”, „Лорънс Арабски“, „Последният легион“ с Колин Фърт, „Гладиатор“ с Ръсел Кроу, приключенската комедия на Роман Полански „Пирати“ и, разбира се, най-прочутата сага на Джордж Лукас „Междузвездни войни“. Казват дори, че тук е сниман и „Златото на Маккена“, а Скалистите планини в Колорадо, където се развива действието във филма от края на 60-те години на миналия век, са южните склонове на Атласките планини и каньонът в оазиса Мидес.
Всъщност Атласките планини могат да послужат за „визитна картичка“ на природните контрасти. Северните им склонове, които се спускат към Средиземноморското крайбрежие, са зелени и обрасли с гори, в които за отстрел на глигани идват ловци дори от Швейцария.
На юг планината, която пресича териториите на Мароко, Алжир и Тунис, прелива в пустинята, разкривайки пред очите на туриста пейзажи, сякаш изкарани от енциклопедия за открития Космос – с голи каменисти хълмове, степни треви, застинали извън времето и пространството солени езера и пясъчни дюни, сливащи се с хоризонта.
Изобщо не е за чудене защо холивудските продуценти, които открай време се славят с перфектния си усет към детайлите и ефекта им върху зрителите, „посягат“ към Тунис всеки път, когато искат да зашеметят публиката с нов касов хит.
Лично аз бях шокирана от многобройните лица на пустинята, които срещнах и които никога не съм и подозирала, че съществуват. Още по-шокиращото бе, че бях виждала всяко едно от тях и преди – от големия екран. Само дето наивно си мислех, че гледам Дивия Запад, повърхността на далечни необитаеми планети или бутафорни декори. Сахара разби илюзиите ми на пух и прах – за щастие. Защото многоликият Тунис за нула време успя да промени клишираната ми представа, че пейзажът в пустинята е безкрайно еднообразие от пясъчни дюни и камили.
На юг от Атласките планини всичко е пустиня, но лицата й се сменят едно след друго с неочаквана бързина. Докато джипът се движи между трънливи туфи, изведнъж попадаш в тесен проход сред палмова гора, която те води до съвременен градски пейзаж и петзвездни хотели. От пясъците, които се вият по асфалта като снежна вихрушка по пътя Варна-Добрич през зимата, изскачаш сред обветрените скали на върха на извънземен кратер.
Или докато пресичаш солените езера, попадаш в пейзаж а-ла Антарктида, а край пътя, като в приказката за Златка златното момиче, преминават река след река, обагрени в синьо, зелено, розово и всички останали цветове от спектъра. И откриваш, че в оазисите има дори водопади...
Апропо, трябваше да отида в Тунис, за да разбера истинския смисъл на популярния български израз: „Да паркираш като арабин в пустинята“. И то минути преди да се „гмурна“ в света на Люк Скайуокър.
Джипът ни, с който се придвижваме по пътищата на Тунис, спира на поредната панорамна площадка край Нефта, разкривайки още една чудна гледка към пустинни скатове и потънал в разцъфнали бугенвилии оазис. Малко по-късно асфалтът свършва и след кратка оф роуд отсечка се озоваваме сред дюните.
На ръба на пясъчен скат с наклон 60 градуса. Наоколо – пусто и жълто, докъдето ти стигат очите, а в краката ти – родното масто на Анакин Скайуокър, познат повече като Дарт Вейдър. В далечината градът от „Междузвездни войни“ изглежда като мираж...
Рязък тласък и шеметно спускане от върха на дюната към „миража“ те вади от унеса и спира дъха ти. Минута по-късно се оказваш пред входа на извънземния град. Пулсът ти се укротява, но усещането, че си „сменил планетата“ не може да те напусне. Докато се опитваш да се окопитиш и се чудиш къде точно ти е мястото в междузвездната сага, изпод краката ти изскача босоного момче, сякаш изкарано от Максуда, което влачи на каишка пустинна лисица и подрипва покрай теб с думите: „Мадам, фото, онли уан динар!“ Фенекът е ококорил очи, а ушите му стърчат като пеленгатори, опитващи да уловят „извънземните сигнали“ на далечна цивилизация.
Някъде дълбоко в съзнанието ти се прокрадва образът на Малкия принц, започваш да се оглеждаш, търсейки розата му и паравана, който я пази от враговете и студа в пустинята, и изведнъж усещаш, че не можеш да си тръгнеш оттук, без да си гушнал малкото уплашено животинче...
Светът на „Междузвездни войни“ има свои „бази“ и по на изток – край соленото езеро Шот ел-Джерид, в подземните жилища на берберите в Матмата, обитавани и до днес от над 2500 жители-троглодити, и в Татуин, градът, носещ същото име като родното селище на Люк Скайуокър, който през март си харесаха и джихадистите от Ислямска държава.
До него не стигнахме. За сметка на това обаче се потопихме в магията на оазисите, сред които е снимана отличената с девет награди „Оскар“ и три „Златен глобус“ драма „Английският пациент“ - Шебика и Тамерза. Едва ли има по-подходящо място за обречената любов през Втората световна война на героите на Ралф Файнс и Жулиет Бинош от голите планински склонове, от които „извират“ водопади.
За средностатистическия европеец, чийто здрав разум без притеснение е готов да възприеме гледката на буйната палмова растителност в планинските оазиси, мисълта, че вижда водопади в пустинята, граничи с абсурда. А след преживяното започва да си мисли, че вече няма какво да го изненада. Дори и в Тунис.
Защото не знае какво го чака в Ел Джем.
По средата на магистралата между курортите Сус и Сфакс, в центъра на типично селскостопанския район Ел Джем, се намира най-запазеният колизеум в света. Гледката е повече от впечатляваща! Тунизийската гладиаторска арена е с 35 000 места на три етажа и е била построена само за 10 години – между 228 и 238 г. сл. Хр.
Както може да се предполага, с робски труд. За да не измират масово безплатните работници от непосилните жеги през лятото и студовете зиме, „работодателите им“ ги „устроили“ с подземни жилища в катакомбите на амфитеатъра, а след края на строежа на бърза ръка „сменили предназначението“ на помещенията, настанявайки в клетките лъвовете и гладиаторите.
Няма да изненадам никого с информацията, че колизеумът в Ел Джем е сцена на цял куп фестивали и е сред най-емблематичните естествени декори на Холивуд в Тунис. Изборът на Ридли Скот за снимките на „Гладиатор“ с неотразимия Ръсел Кроу се е спрял на руините в Ел Джем неслучайно, а заради напълно запазената автентична архитектура на тунизийския амфитеатър.
Изненадата обаче дойде от павилиона за сувенири в съседство. Докато избирах поредния магнит за хладилника си, търговецът на сувенири ме загледа втренчено, после грабна от рафта една бяла шамия, набързо уви с нея главата ми и с премрежен поглед, досущ като Стефан Данаилов, изрече култовата реплика от „Дами канят“: „Знаеш ли, че имаш стра-а-а-а-шни очи!“
Дето се казва, светът е малък, а от тунизийската база на Холивуд до България има само една крачка...
Вижте още:
Магията Тунис I: От Жо Дасен до ехото от атентата в музея Бардо
Магията Тунис II: Руини, златни плажове и петзвезден комфорт
