В началото на август за поредна година Двореца – Балчик подарява на посетителите си уникална изложба със съкровища от фонда на Националния исторически музей. „Разкази от злато и сребро - скъпоценни артефакти, които промениха историята“ ще събере в Каменната зала едни от най-значимите златни и сребърни находки, открити по нашите земи.
61 експоната ще представят ювелирния гений на предците ни от цели 6 хилядолетия – от най-старото обработено злато в света, през епохата на траките, Римската империя и Средновековието до най-ново време. Повечето от предметите са оригинали. Сред тях има непоказвани до този момент експонати, постъпили през последните години във фонда на НИМ, както и емблематични съкровища, които разнасят славата на България по света. Експозицията на Националния исторически музей е подготвена специално за 100-годишнината на Двореца в Балчик.
Изложбата ще бъде открита в 11:00 часа на 5 август, понеделник, и ще остане в лятната резиденция на кралица Мария до 14 октомври!
Част от експозицията е посветена на най-старото обработено злато в света от Варненския халколитен некропол и предметите, открити в Гроб 43. Точно Варненското златно съкровище е доказателство, че именно тук, край брега на Черно море, е възникнала първата европейска цивилизация – най-древната в света, предшестваща с близо 1000 години цивилизациите на Шумер, Египет и Микена.
Посетителите ще могат да видят и гробната находка от района на с. Рупите, Петричко. Експонатите говорят за наличието на производствено ювелирно ателие в района, съществуващо в последните векове на III хил. пр. н. е. и вероятно осъществяващо връзката между Северно-егейските и Банатските и Трансилвански производствени центрове по онова време.
В Каменната зала ще намерят място и предмети от богатото наследство от културата на траките. Ще бъде представено прочутото съкровище на тракийската принцеса/жрица от могилата при Синеморец.
В Двореца ще бъде и оригиналът на най-впечатляващата златна плочка от диадема с надпис на гръцки език „Деметриус направи за Кортодзунтос“. Подобна е позната единствено от гроба на Филип Македонски във Вергина.
Някои предмети, изработени от сребро с позлата, имат своите утилитарни функции и са символи на богатство и престиж. Принадлежали са на хазната на владетелите и са можели да служат като финансов резерв в моменти на нужда.
Комплектът украси за конска сбруя и ярем са част от впряга на погребална четириколка, открита в периферията на надгробна могила край с. Свирачи, близо до вила Армира, Ивайловградско. Майсторски изработените от сребро с позлата апликации представят митологични сцени.
Представено ще бъде и съкровището от Над Сент Миклош - сбор от златни съдове, изработени в различни ателиета и датирани от периода VII-IX век. На съкровището се приписва хунска, аварска или печенежка принадлежност, но по-голямата част от научната общност го свързва с българите.
В залата ще бъде експонирано и случайно откритото Малко Преславско съкровище, което по своя характер и богатство е несравнимо. То е било поставено в добре обработено варовиково блокче, като в него, сред сива пепел, са открити сребърни гривни, златни обици, златни и сребърна монета.
След средата на XIII век татарите от Златната орда играят значителна роля в политическата и военната история на Балканския полуостров. С тяхното присъствие на юг от река Дунав може да се свърже една от представените в настоящата изложба чаши-тасове. Има и тасове, произведения на византийско-балканското златарство от XVII век. Това е една от най-широко разпространените форми съдове от благородни метали на Балканския полуостров през XVI – XVII век. В изключително разнообразната им украса, освен балканската традиция, се откриват и декоративни орнаменти в ориенталски стил, както и западноевропейски готически елементи. В някои случаи са изобразени и човешки изображения – на светци и апостоли, което подсказва за религиозната употреба на част от съдовете.
Изложбата ще потопи посетителите в свят - реален, но непознат на мнозина от нас, част от живота по тези земи, който чрез археологията дава реална представа за истинската ни история.
„Имаме удоволствието да представим на вашето внимание една изключителна по своя характер и съдържание изложба, много богата и много различна, създадена да допълни по перфектен начин събитията по отбелязването на 100-годишнината от началото на построяването на Двореца - лятната резиденция на кралица Мария Единбург“, отправя поканата си към всички почитатели на красивото и на българската история екипът на архитектурно-парковия комплекс.
