В Добринище има около 200 къщи за гости и семейни хотели, и десетина по-големи комплекса. Хотелиерите предлагат специални пакетни цени за празниците.
Хиляди туристи ще посетят Добринище в почивните дни около Великден и Гергьовден. Над 80% от хотелите и къщите за гости вече са резервирани. От кметството са подготвили богата програма, с която да зарадват туристите, съобщава БНТ.
Елена Шумарева, управител на хотел: „За три дни на човек - 233 лева, което е 70 и няколко лева на вечер, в които сме включили закуски, вечери и, естествено, за самия Великден празнична програма с DJ и традиционното агнешко месо. Имаме доста направени резервации, наличните места останаха твърде малко.“
В къщата за гости на Здравко Галчев нощувката е 20 лева на човек. Той и съпругата му залагат на домашен уют, вкусна храна и винаги се стараят да покажат на туристите местния бит и култура.
Здравко Галчев казва: „Като дойдат тука, цял ден стоят с носиите, даже има и хора, които са си ушили две носии. Печем агне на Гергьовден. Цял ден музика, танци, песни и са доволни хората.“
Калин Галчев, кмет на Добринище, допълва: „Имаме концерт на Великден вечерта. Във втория ден си имаме едни местни традиции - това са излизане с коне, ходи се местност „Св. Никола“, всички са облечени в народни носии.“
Хотелиерите в Добринище се похвалиха със силен сезон тази зима. Освен българи, курортното градче посреща руснаци, македонци и сърби.
През VII век местното тракийско население в Добринище постепенно започва да се смесва с нахлуващите по това време славянски племена смоляни, които трайно се заселили по течението на река Места и главно в Разложко. Не след дълго към това население се прибавя и прабългарското, за да се положат основите на българската народност.
Селото е споменато в османски извори от 1605 г. като Добрущене. Според акад. Иван Дуриданов етимологията на името Добринища идва от личното име Добрин.
По време на първите години на османското владичество населението на Добринище е напускало домовете си и е търсело спасение в Пирин планина, като се е заселвало в някогашните тракийски селища. В селото остават една незначителна част от българите в района на църквата „Света Богородица“, по-далече от банята и минералните извори.
Така Добринище изчезва и повече от 100 години и името му не се споменава никъде. Едва в края на XV век по времето на султан Баязид II (1481 – 1512 г.) името на Добринище се среща в турски документ като селище, което се отнася към Неврокопската нахия.
В периода на Възраждането българското население в Добринище отново започнало да нараства. Постепенно живеещите в планинските махали се завръщат в селото. В края на XVIII и началото на XIX в. Добринище икономически расте и развива успешна търговия със Сърбия, Австрия, Франция, Испания и други.
Според легенди и песни през VII – XVI век Добринище е било селище-крепост, спирало опитите на византийските императори да минат по река Места към вътрешността на България. През 1846 г., по време на робството, жителите изграждат училище, организират четнически дружини, участват в национално-освободителните ни борби.
В миналото в Добринище е живяло помашко малцинство. В XIX век Добринище е смесено християнско и мюсюлманско селище в Неврокопска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Добринище е посочено като селище с 333 домакинства, 1000 жители българи-християни и 80 жители помаци.
Добринище е обявено за балнеоложки курорт заради прочутите си 17 минерални извора с температура от 30 – 43 °C. Балнеопроцедури се предлагат в две от почивните станции и обществената минерална баня и открит плувен комплекс. Благоприятни са за някои бъбречно-урологични, стомашно-чревни, обменно-ендокринни, жлъчно-чернодробни и на горните дихателни пътища заболявания, както и при професионални интоксикации и кожни рани. Работи и басейн с минерална вода, който се радва на изключителна популярност в целия район.
