Професията специалист по корпоративна социална отговорност влиза в националния трудов класификатор до края на годината, обещават от Министерството на труда и социалната политика. Това съобщи д-р Марина Стефанова, председател на УС на БАКСОС - Българска асоциация на КСО специалистите.
За мнозина това звучи непознато, но в момента 108 души у нас се определят в този ресор, като 80 процента от тях съвместяват длъжностита с тази на мениджър, пиар, човешки ресурси и прочие. Имат ли родните компании афинитет да спазват закона и вслушват ли се управителните съвети в думата на човека оркестър - който разбира от социални права на работниците, управление на кадри в дългосрочен план, следене на последиците от производствата за околната среда?
На тези въпроси два дни във Варна за първи път са посветени събития във варненския Икономически университет, озаглавени "Часът на КСО", и в някогашната Долина на химията - Девня. Според Марина Стефанова бъдещите мениджъри задължително трябва да участ корпоративна социална отговорност и поне за един семестър тази специалност тряба да бъде въведена в българските университетии с насоченост към икономиката. Може би именно в ИУ ще бъде въведена за първи път в страната тази дисциплина.
Най-голямото проучване за последните 10 години на БАКСОС сред 300 компании на българския пазар показва, че специалистите по корпоративна социална отговорност имат място във фирмите. Те са комплесни хора, които може да са мениджъри, пиари, да отговарят за човешките ресурси, те работят отвътре и отвън – с крайни клиенти, с компании и нерядко с неправителствени организации. Все по-вече бизнесът осъзнава, че за да има устойчиво развитие, може да разчита на този род специалисти. Техният авторитет помага да се защити определено виждане пред съвета на директорите или управителен съвет в полза на фирмата, в т.ч на персонала.
За съжаление социално отговорните компании у нас не са мнозинство, смята д-р Марина Стефанова.
През последните 5-6 години се наблюдава при средните и големите компании осъзнаване на корпоративната социална отговорност. При малките предприятия също има стремеж да задържат и обучават кадри, да се грижат за служителите си, да са иновативни, сочи проучване за периода 2014 -2016 г. сред 310 предприятия.
Връзката с университетите е двояка, тя е на ниво мениджъри, които, освен да управляват финансови потоци, трябва да управляват и човешкия капитал и да инвестират в правилните сектори, да вземат информирани решения.
Проучване сред специалистите у нас сочи, че 108 се определят като като КСО, но 80 процента съчетават тази отговорна работа с други професии.
КСО е най-застъпена в миннодобивните компании, химическите предприятия, в големите развиващи се с темпо вериги, които искат бързо да привлекат клиенти. Те участват в кампании за „зелени иновации“, за подкрепа на исторически обекти и инвестират в служителите си. Процесът за задържане на кадри от работодателите обаче не е революционен, а е еволюция - изисква време, търпение и постоянство, каза д-р Марина Стефанова.
