Повечето родители, да не кажем всички, са ужасени от мисълта тяхното дете да пътува на стоп. В такива моменти във въображението им се преплитат какви ли не ужасяващи картини и страховити сценарии. Родителските опасения обаче не са в състояние да спрат младите хора, които искат да опознават колкото се може повече от света. Такъв е случаят и с турския пътешественик Игит Кърт.
Той открива пътуването на стоп, когато е 27-годишен студент. Това се случва докато е на обмен в Аризона, САЩ. Оттогава до днес Игит е изминал над 20 000 км., возейки се както в скъпи коли, така и в окаяни брички. Той пише блог за своите пътувания, а девизът му в социалните мрежи е „Не мога да проуча вселената, но може би света“.
Докато Игит странства, неговият баща Аднан се притеснява и непрестанно мисли за сина си. За разлика от своя наследник Аднан не е странствал, дори не е излизал извън Турция. Всичко се променя, когато разтревоженият татко решава да се присъедини към пътуването на стоп на Игит.
Първото им съвместно приключение е стоп от Пукет до Банкок. По пътя ги качила жена, караща камион. Както е известно, в Турция жените шофьорки нямат навика да качват непознати мъже или какъвто и да е било непознат от улицата в автомобилите си. Жената в Тайланд обаче не се притеснявала да кара с двама мъже. Тя дори им купила ядене и им уредила автобусни билети до Банкок, защото се наложило да ги остави на 60 км. от града. Двамата турци били изключително трогнати от добротата на непознатата жена. В знак на благодарност те й подарили един от последните пакети турско кафе, с които разполагали.
Пред LonelyPlanet Игит споделя, че понякога пътуването на стоп може да е трудно и неприятно, но през повечето време е хубаво и интересно. След съвместното приключение на баща и син Кърт старши вече не се страхува както преди. Той вече е защитник на пътуването на стоп и би посъветвал родителите да не се тревожат. „Пътят е пълен с наистина добри хора“.
