Случаят е от времето, когато Колумбия е била неспокойна страна, хората често се спасявали в дебрите на джунглата и не излизали от нея, за да се спасят от бунтовниците.
Историята е от десетилетия, но жертвата била Луз-Мария, която се озовала сам сама в джунглата. Само на 4 години детето се изгубило, при неясни обстоятелства.
Момиченцето дори нямало рефлекси да изпитва уплаха. Селвата, където то се озовало, била богата на различни плодове и то бързо намерило храна. Много скоро то забелязало, че я наблюдава семейство Капуцинови маймуни, които живеели били по клоните на дърветата. Няколко дни след това маймуните дали храна на детето и постепенно то заживяло с тях.
Момиченцето се адаптирало към новите условия, то копирало навиците на маймуните и скоро се научило да се катери по дърветата не по-зле от тях.
Освен това, Луз-Мария започнала да разбира езика им: това не означавало, че може да говори маймунски. Момичето опознало навиците и настроенията на маймуните и им отговаряло с жестове.
Минали години, докато един ден детето попаднало на ловци в джунглата. Те били много изненадани от находката си в дебрите на Селвата и взели момичето със себе си. Няколко дни по-късно то вече било настанено в малко градче.
Случаят с Луз-Мария е уникален за науката. Като в книжката за Маугли, която знаем от детсството си. Само мястото, полът и животните са различни.
В началото никой не вярвал на разказите на момичето, но след това, измервайки активността на мозъка й, учените стигнали до извода, че импулсите му много наподобяват не само човешките, но и тези на маймуните.
