210 уникални предмета, изработени от злато и сребро в период, обхващащ 6 хилядолетия, представя Националният исторически музей в Двореца – Балчик.
Изложбата „Разкази от злато и сребро - скъпоценни артефакти, които промениха историята“ е събрала в Каменната зала едни от най-значимите архелогически находки, открити по нашите земи, и ще гостува в лятната обител на кралица Мария до 14 октомври.
Експонатите са обособени в 61 групи, като над 90% от тях са оригинали! Сред тях са най-старото обработено злато в света от Варненския халколитен некропол,
бижутата и монетите от благородни метали на Малкото Преславско съкровище (VIII век), открити в тайник от варовик, който също може да бъде видян в Двореца.
В Каменната зала – за първи път пред публика, са изложени находките, открити в гробна могила в района на с. Рупите, Петричко. Съкровището е от Ранната бронзова епоха - втората половина на III хил. пр. н. е., и се предполага, че в могилата е бил погребан майстор-бижутер. Наред със златните и сребърни огърлици, пръстени и гривни, особено значение има бронзовата кама с нитове, изработени от електрон (сплав от злато и сребро).
Посетителите на изложбата ще могат да се насладят и на ювелирното майсторство на бижутерите от III в. пр. н. е., сътворили прочутото съкровище на тракийската принцеса/жрица от могилата при Синеморец, част от което са огърлицата с бича глава, инкрустирана със скъпоценен камък и златната диадема с плочка с надпис на гръцки език „Деметриус направи за Кортодзунтос“ - подобна е позната единствено от гроба на Филип Македонски във Вергина.
В Каменната зала е представено и съкровището от Над Сент Миклош - сбор от изящни златни съдове, изработени в различни ателиета и датирани от периода VII-IX век. То е открито на територията на областта Банат, но според историците е с български произход, предвид историята на Банат като традиционно българско поселение. Не е за подминаване и обстоятелството, че в близост до града, където са намерени съдовете, са и руините на някогашната стратегическа българска крепост от периода на Първата българска държава - Ченад.
Още една уникална находка е намерила своя летен пристан в Двореца – Балчик. Комплектът украси за конска сбруя и ярем са част от впряга на погребална четириколка, открита в периферията на надгробна могила край с. Свирачи, близо до вила Армира, Ивайловградско. Майсторски изработените от сребро с позлата апликации представят митологични сцени.
И това са само част от съкровищата, включени в изложбата „Разкази от злато и сребро - скъпоценни артефакти, които промениха историята“.
Тя е подготвена специално за 100-годишнината на Двореца в Балчик. Това е шестата емблематична експозиция на Националния исторически музей в архитектурно-парковия комплекс край Белия град.
По повод на юбилея и в знак на доброто партньорство между двете културни институции директорът на Двореца Жени Михайлова връчи на директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова грамота и статуетка на кралица Мария и също получи подарък – стилен часовник, който да отброява времето от следващия век на Двореца.
„Това, което ме е впечатлило най-много тук са паметниците, красивият интериор и всеки един човек може да изпита наслада, докато го гледа, без значение от каква религия и нация е. Това е успяла да направи Мария Единбург, а директорът на ДКИ КЦ „Двореца” - Жени Михайлова, успява да го поддържа през всичките тези години“, коментира доц. Петрунова при откриването на изложбата.
