Вера Демирева
Този път ще започна по малко по-различен начин. И, изглежда, встрани от темата. Но всъщност ще разберете, че не е така. Обещавам, наистина ще ви разкажа за Верона, за града, когото всички местни хора наричат „най-романтичния град на Италия“. И не само за него… Защото… Когато посетиш веднъж Италия, тя влиза в сърцето ти. Пристрастяваш се към нея и искаш да я видиш отново. Обещаваш си – сега не успях да посетя тази катедрала… да пресека този мост… да вляза в този музей… но ще се върна. И сбъдваш обещанието си – но в друга точка от географската карта на тази държава. Светът, оказва се, не е достатъчно малък, както твърдят, а времето минава толкова бързо!
Две неща за мен промениха света през последните 30 години: Интернет, разбираемо… и нискотарифните самолетни компании. Съвсем не искам да омаловажавам (в качеството ми на активен и непрестанно пътуващ, четящ, информиращ се и образоващ се човек) открития в области като борбата с рака, диабета, климатичните промени и Алцхаймер. Но за човечеството, което иска да напусне вече отеснелите рамки (първо на собствените си местообитания, после на собствените си държави, а също така и крехките граници на себедостатъчното), няма по-голям дар от нестихващия информационен поток на световната мрежа и от приемливите цени на самолетните билети. Ryanair направиха огромен подарък на пътуваща Европа, превръщайки Бергамо в „оперативна база“ за своите полети „до и от“ множество дестинации на континента на изключително примамливи цени.
Така и градът се превърна от малко известно и не особено познато за туристите място в Северна Италия в откритие и истинско скрито съкровище за пътешественика. Да не говорим, че това е великолепна като местоположение отправна точка за пътуване из цяла Ломбардия, която е особено предпочитана заради близостта на летището Orio al Serio до самия град (само 6 км) и до Милано (около 50 км, изминавани за около час от отлично организиран автобусен транспорт) и също така заради добрите транспортни връзки (с автобус и влак) до всяко ключово и известно място от областта или страната.
И така, кацнах в Бергамо от Барселона в късна октомврийска вечер. Когато любезният собственик на апартамента, където наех стая през Booking, ме посрещна и ме попита може ли да ми помогне и дали бих споделила плановете си за тридневната ми обиколка из областта, аз бях сигурна, че съм взела правилно решение – да разгледам Бергамо и да посетя Лаго ди Комо. Но той ми каза – не е достатъчно, Бергамо ще обиколиш за ден, на езерото ще посветиш също един ден, но... трябва задължително да видиш Верона. И аз го послушах, за което съм му безкрайно благодарна. Grazie mille, Alessandro!
Верона е град-мечта. Мечта за пътешественика, за любопитния, за откривателя. Мечта за влюбения – независимо дали си влюбен в Италия, в пътуванията, в човека до себе си или пък изпитваш непреодолима слабост към историята на европейската цивилизация. Да опишеш Италия с няколко думи, дори с няколко изречения, е непосилна задача. Определено неповторимата сплав от средиземноморски плажове и високопланински езера, от мода, паста, пица и вино, от изумителни произведения на изкуството и архитектурата, от гледки и пейзажи, спиращи дъха, е истинско предизвикателство за емоциите...
Същото важи за Верона. Нещо като синтез на италианското. Шекспир я е превърнал в емблема на вечната любов и градът се възползва щедро и леко користно от потока туристи, искащи да се докоснат до историята за Ромео и Жулиета, посещавайки домовете им и купувайки по нещичко от красивите сувенири – спомен и доказателство, че си бил в този град.
Ще се изкуша да цитирам Ромео от безсмъртната пиеса: „О, не! Извън Верона няма свят, а само скръб, чистилище и ад! „Изгнание от този град“ — туй значи „изгнание от този свят“, или друг начин да се каже „смърт“.
С тази мисъл и с настроението да се срещна с невероятната средновековна история и архитектура на тази част от Италия тръгнах от Бергамо с Flixbus, тъй като бях използвала услугите им в Холандия и Франция и знаех, че са безупречни като точност и удобство при пътуването. Всичко бе перфектно, за час и 55 минути пристигаш във Верона (цена на билета около 10 евро, варираща според деня и часа на пътуване). В автобуса е уютно, топло, чисто, просторно, имаш качествен Интернет и USB вход, за да зареждаш телефона си в движение. Шофьорът слушаше Челентано и му пригласяше с пълно гърло, при това с много верен и емоционален глас. Какво повече да поискаш от едно пътуване с автобус?!?
Buongiorno Верона! И в този момент изниква въпросът – какво да видиш за един ден в град, заслужаващ да му посветиш много повече време?
Аз се отправих най-напред към Arena di Verona (успях да сглобя приемлив план за деня в късната вечер преди пътуването), най-разпознаваемото място, най-символичното, емблемата на града. Издигнат тук през I век сл. Хр., великолепно съхранен и до днес, древноримският амфитеатър е домакин на световноизвестен оперен фестивал, превръщащ града през месеците юли и август в международна сцена, където се извисяват най-добрите и най-достойните оперни гласове. Един съвет от мен – купете си билета предварително през Интернет, за да влезете в желания от вас час - без загуба на време и с избягване на дългите опашки, неизбежни пред подобни забележителности. (Този „трик“ научих, пътувайки из Испания, после го използвах из Европа и съм безкрайно доволна да си спестя всеки път време за още нещо).
Стигнах до там пеша, това е най-добрият начин да видиш и усетиш едно място, никакъв транспорт не може да го замени. Самият амфитеатър е внушителен и импозантен с размерите и степента на съхранението си (побира над 20 хиляди зрители), изграден е от камък с лек розово-червеникав оттенък и има елипсовидна, а не кръгла форма. Сигурна съм, че голяма част от тайната му е в грабващите вниманието вечерни светлини, осветяващи сцената и в невероятната акустика на амфитеатъра. Толкова за Арена ди Верона. Вижте я, задължително е, и си представете битките на гладиаторите… или „чуйте“ гласовете на тримата непреходни – Павароти, Карерас, Доминго. Убедена съм, че камъкът е попил мелодиите и може да ви ги „изпее“…
По пътя към „Арената“, навлизайки в стария град, минах през друго очарователно място, което си струва поне да пресечете. Това е средновековната крепост Castelvecchio и мостът Ponte Scaligero или Ponte di Castelvecchio – най-красивият и грабващия вниманието мост във Верона, поне за мен, над река Адидже. През Средновековието това е била крепостта, охраняваща града, която е възстановена и поддържана в отличен вид след разрушителните бомбардировки тук по време на Втората световна война.
Излизайки от Арена, се спрях на Piazza Bra, площада пред амфитеатъра, друго емблематично място във Верона. Това е аналогът на plaza mayor или главният площад, характерен за всеки испански град. Заобиколен е от сгради в различни стилове, демонстриращи италианската архитектура от всички епохи – Романска, Възраждане, Барок, Неокласика. Всичко е в меки пастелни тонове от бледо-жълто, охра и светло кафяво (café macchiato) до керемидено и червено-кафяво. Прекрасен, просторен, пълен с живот във всеки час на деня и нощта. Фонтани, пейки, парк, огромни стари дървета, уютни кафенета и ресторанти с типичните наситенозелени тенти, над които властва Арена ди Верона.
И ако това е мястото, където си дават среща веронците или веронезците (въобще не знам дали така трябва да ги наричам, искам да кажа жителите на Верона) на чаша капучино в съботната сутрин, то туристите се тълпят пред знаменитата къща на Жулиета. Не бих я посетила и не бих влязла в нея, ако трябва да платя 6 евро за вход. Не заради цената, тя е символична – просто за мен не си струва, макар че всички помещения в сградата и експозициите в тях са много добре поддържани. Въпросът е в принципа на превръщане на подобни места във фалшиви исторически забележителности в услуга единствено на туристическата индустрия.
В строгата готическа сграда от XII век с патио, гъсто осеяно със сърчица и декларации за вечна любов, залепени с дъвка и написани върху всичко, от салфетки до превръзки (уаууу), най-впечатляващото е балконът, от който Жулиета е надничала, за да разговаря тайно и пламенно с Ромео (според Шекспир, който всъщност никога не е посещавал Верона). Но вече си бях купила Verona Card и къщата бе част от многото обекти, в които влизаш, без да плащаш допълнително – така че надникнах и тук. Може би най-интересните експонати са костюмите на младите влюбени и леглото в стаята на Жулиета, обезсмъртени повторно във филмовия шедьовър на Франко Дзефирели от 1968 г. (Следва)
Снимки: Авторката
Вера Демирева живее в Барселона, но любовта ѝ към пътешествията и непознатото я водят на различни места и извън Каталуния и Испания. Тя е инженер по професия, човек на изкуството по призвание и пътешественик по душа. Ако желаете да Ви помогне да организирате по най-добрия начин Вашето пътуване можете да пишете на лично съобщение във Фейсбук страницата ѝ
