Малина Делчева
Тръгвайки към набелязаните за този ден обекти, по улицата срещаме сватбари. Оказва се, че въпреки че днес е четвъртък, през тази седмица звездите са подредени по най-подходящия за сватби начин. Страхотен късмет, защото сме в областта Канди – тук повечето синхали спазват обичая да се женят облечени с дрехите на Краля и Кралицата. Джуд ни урежда да снимаме на една от сватбите, което се оказа впечатляващо представление - същото, което гледахме на шоуто в Канди в началото на нашето пътуване, но този път безплатно.
Първо с танц на мъжете и яко думкане с барабаните влиза младоженецът и започва да си чака кротко жената. Следва танцът и данданията, водеща родителите, с което се отправя благодарност, че са създали тези деца. Идва ред на булката, отново с танци и благославяния. Младоженците застават на подиума и започва ритуалът по бракосъчетанието, който продължава почти 3 часа.
Свещеникът чете дълго и продължително. В някакъв момент младоженците започват да си подават едно по едно листенца от увивното растение, предназначено за обреди. Връзват на кръста на булката чаршафа, който тя ще носи на медения месец за доказателство, че е девствена, и я закичват с богато украсено червено сари, което ще носи след това. После двамата си слагат един на друг в устата парче от оризовата торта, мацката бели банан и го поднася на гаджето да си отхапе, после и тя отхапва от плода, разменят си пръстените и той я закичва със златно колие.
Накрая им завързват пръстите, свещеникът полива с чайник завързаните пръсти, като събира изтеклата вода в канче, а мвладоженците късат конеца и под звука на рога биват обявени за мъж и жена.
Продължаваме нататък, като минаваме през село Авукана Буда, край което е изсечената в скалите статуя на Вевукома Буда. Забележителното при тази 12-метрова статуя е, че тя е изваяна от една-единствена монолитна скала и е най-високата съществуваща днес статуя на Буда застанал върху голям лотос (друг камък) в позиция за благославяне. Върху главата му има пламък, тъй като това е Будата на просветлението.
Изсечена е по време на царуването на Крал Датусена, във втората половина на V в. сл. Хр. Минаваме покрай огромен резервоар, построен от „зазидания крал“. Легендата разказва, че когато синът на краля попитал баща си за богатството, кралят го довел тук, за да му покаже, че това е най-голямото богатство, което имат те и народът му. Недоволен от отговора, неблагодарният син го зазидал. Тъй като от мястото на статуята се вижда ъгълче от резервоара, я наричат Вевукома („вева“ е резервоар).
Първата столица на Цейлон Анурадапура, е основана през 380 г. преди Христа и е просъществувала 14 века, до началото на XI век. През тези 1500 години, Анурадапура е един от най-стабилните центрове на политическа власт и обществен живот в цяла Южна Азия (а също е считан за едно от най-старите постоянно населявани градски селища в света). И до днес руините на този мистичен град напомнят за величието на древната синхалска цивилизация – на сравнително обширна територия (40 кв. км) са разположени множество археологически и архитектурни забележителности: огромни ступи (като Ruwanwelisaya, Abhayagiri, Jetavanaramaya и др.), тухлени кули, древни басейни, останки от дворци и храмове, статуи, манастири, градини…
Нашата разходка започва от най-старото дърво (шри маха ботхи). Дъщерята на Ашока Санга - Мита, донесла калема от истинското дърво ботхи. Засадили го преди 2300 г., т.е. три века преди Христа. Опазвали са го от слоновете и други животни, като палели огньове около него. Дървото е център на четири традиционни шриланкски празника.
Следва дворецът Брейзън: бил е на 9 етажа, с меден покрив, украсен със скъпоценни камъни. По-късно е превърнат будистки храм. През 4 век го изгарят поради спорове с ортодокса. Народът протестира и кралят е принуден да го построи наново, само че от дърво. През 12 век дворецът отново изгаря. Днес са останали 1600 колони, а в центъра са останки от сградата. Показват ни вана, която се пълнела с билки и отвари и бяла ступа, дълга 100 метра, с фриз от слонове, в която се съхранявали реликва и кралски богатства.
Разглеждаме и най старата пагода - Тупа рама, която е висока 75 м. Следва най-високата ступа, Джетавана рама, която била построена през 4 век и била висока 120 м. Построена била от 90 милиона тухли, които биха стигнали да се построи 3-метрова стена от Лондон до Единбург. Показаха ни и първата ступа на острова, откъдето е възникнал будизмът.
Разказват ни за флага на Шри Ланка, който е приет през 1948 г. На жълт фон има лъв в червен квадрат, а отстрани 2 линии - оранжево и зелено. Жълтият цвят е цветът на будистите (синхали), оранжевият - на индуистите (тамили), а зеленото е на маврите. В 4-те ъгъла на червения квадрат са листенца от дървото ботхи. Те символизират: мета – любов, доброта; кумара – състрадание; упекха – хладнокръвие и мудита – щастие. Синхалите смятат, че са произлезли от лъва и затова той е основна фигура в знамето им. Името Шри Ланка идва от шри - титла за уважение и ланка – райски остров. Арабите пък го наричали Серендип, Серендипити, което означавало „да откриваш приятни неща“.
В последния ни ден на острова пътуваме към Коломбо - най-големият град на острова, а доскоро и столица на страната. Шри Ланка има 9 провинции и 25 окръга. Минаваме през горист район (защитена зона), в който сечта е забранена, за да се опазят многото ценни видове. Следва район с кокосови палми. Те обаче се отглеждат все по-малко поради нерентабилността на производството. Собствениците предпочитат да си продадат земите за бърза печалба. Шриланкийците имат само по 2-3 деца, като средната възраст, на която раждат, е 25 години. Средната продължителност на живота при мъжете е 75 г., а при жените – 80 г.
Минаваме през голям град - Коронегала. Той също в един период е бил столица, а сега е икономически и административен център на северозападната провинция.
Снимки: Авторката
