Огромен картоф, тежащ 6 тона, посреща туристи в луксозна обстановка. Да, това не е шега, а изключително любопитно място за настаняване. Гледайки го отвън, едва ли някой може да предположи какво има вътре. Първоначално Големият картоф е обикалял из САЩ, натоварен върху тир. След седем години пътуване, той вече е намерил своя постоянен дом в Айдахо, където е превърнат в бутикова къщичка с всички удобства на съвремието.
На 25 август 1919 г. двуместен самолет извършва полет от Лондон до Париж с пътник на борда. От този момент започва историята на редовните пътническите полети. Самолетът превозва поща и пратки - писма, няколко вестника, кондензирана сметана за парижки ресторант, клетка с жив тетрев за британския посланик и кожи.
В Испания малко градче привлича туристи с уникална архитектура, в която природата и човешката ръка взаимодействат по един доста впечатляващ начин. Част от къщите в Сетенил де лас бодегас използват скалите като покрив или стена. На вид изглежда сякаш те подпират скалите, устоявайки на тяхната мощ. Всъщност вместо да устояват, хората използват силата на природата. Всеизвестен факт е, че скалата има изолиращи свойства, тя предпазва къщите както от жега, така и от студ. Освен това строителите не е необходимо да строят цели 4 стени и покрив, а само три.
Ярко слънце, безбрежен океан, гостоприемни и усмихнати хора. Това е Занзибар. Но не само. На любителите на приключения Райският остров предлага цял куп възможности за нови преживявания и срещи с екзотични животни и растения, някои от които могат да бъдат видяни само тук.
Ако искате да откриете „своя“ Занзибар – без лъскаво курортно ежедневие с „фешън“ атмосфера и снобско 24-часие, изберете югоизточната част на острова. Там плажовете са безкрайно дълги – и при отлив, и по време на прилив, покрити с мек кораловобял пясък, без стълпотворение на туристи и натрапчиво търговско присъствие на местните... Тук мъжете от Занзибар се грижат за лодките, с които изкарват прехраната си, жените при отлив потеглят към фермите за водорасли, а туристите – като нас, се оставят на течението...
Занзибар. Райският остров, който фокусира погледите на България (и не само), когато кретенският коронавирус започна да дирижира живота ни. И карантината, в която се озовахме след прекрасното пътуване. Сега гледам студената пролет през прозореца, а мислите ми се реят далеч на юг, на повече от 5500 километра разстояние, където денят прелива от жега, а звездите на нощта докосват лицето ти, където Индийският океан „диша“ на приливи и отливи във всички нюанси на изумрудено зеленото, където флората изригва като цветен вулкан, а фауната пълни очите и чинията ти.