Лалета, диаманти, червени фенери, кофишоп, Амстердам, Ротердам, Хага... Всичко това може да се събере в две думи – Холандия и/или Нидерландия. От началото на 2020 г. обаче, Холандия отиде в историята. А Нидерландия далеч не е само лалета, диаманти, червени фенери, кофишоп, Амстердам, Ротердам, Хага... В южната част на „ниската земя“, между Айндховен и Дордрехт, има един град, незаслужено пренебрегван от тълпите туристи - Бреда.
Моето запознанство с Лисабон продължава: Ботаническата градина на Ажуда - най-старата, най-елегантната, предназначена по замисъл да бъде място за отмора на кралското семейство. И другото лице на Лисабон: авангарден, модерен и космополитен град. Вълшебни гледки, красиви стари сгради и просторни площади. И разбира се, неустоими кулинарни изкушения, пъстри пазари, просъществували векове и малки магазинчета.
Замъкът Palacio da Pena - в първия момент решаваш, че си попаднал насред ярък декор, тъкмо подготвен за снимкитео на филм-приказка. Това е един от най-големите и впечатляващи замъци в света – една от причините милиони туристи всяка година да посещават Синтра и околностите. А достойният завършек на този изпълнен с впечатления ден са невероятните гледки от птичи поглед към вечерния Лисабон.
Извън Лисабон, във фините извивки на атлантическото крайбрежие на Португалия, се крият истински малки съкровища – уютни и елегантни градчета, природни паркове, замъци, излезли сякаш от приказките и невероятни гледки към океана, разтърсващи и незабравими…
Стара японска поговорка гласи: “Не казвай кикко (красиво), преди да видиш Никко!” И може би именно в Никко е възможно най-пълно да се гмурнеш в цялата културна прелест на Япония, в атмосферата на епохата Едо. Шинтоистки светилища и будистки храмове – внушителни и приказно ярки, eдин от най-старите религиозни и поклоннически центрове в Япония - градът е особено интересен за туристите.
И преди да дойда тук, винаги свързвах Фадо с Португалия; знаех, че това е музиката, която изразява португалската душевност, че това е песента, в която „се излива“ португалската душа. Знаех, че е тъжна и носталгична, драматична и докосваща сърцето… Да, всичко това се оказа вярно. Но едва тук научих, че да изпълняваш фадо, това означава дълбоко вътре в теб да има „саудаде“. Дума, която обяснява как се чувстваш, но която никой не се наема да преведе.