Емилия Милчева
Новината, че държавата ще даде едни 1.9 милиона лева без ДДС, за да рекламира красотите на България за българите, потъна така, както ще потънат най-вероятно и въпросните пари.
Средствата са по програма „Регионално развитие“ на ЕС, при това само две години след като, пак от същата програма, бяха дадени 1.6 милиона лева за туристическо лого и бранд. Които не само че няма да се използват – поради никаквата им естетическа стойност, а дори ще трябва да платим – данъкоплатците, не тия, които ги създадоха, и 160 000 лева глоба.
Начинът, по който ще се употребят средствата, е тривиален, познат и пагубен за рекламата и за ефекта от нея. Заснемат се няколко десетки клипа, които се завъртат по три национални телевизии. Плюс шарени картинки по билбордове. Толкоз. По силата на печално познатия в България – и не само – способ: „едни пари на едни хора“. Логото и брандът ни бяха сервирани от първия кабинет на Борисов, а за настоящата поръчка сме задължени на кабинета „Орешарски“.
А с тези 1.9 милиона лева можеше да се направи прекрасна рекламна кампания. Макар че за да се отчете ефективността й, ще трябва най-напред да се оправи статистиката за туризма – като за начало да се отчитат реалните нощувки и реален брой посетители на туристически обекти.
С много малко от парите можеше да се извърши предварително пресяване на медии – печат, радио, телевизия, интернет, съобразно профила на потребителите им, за да се таргетира рекламата. Известно е, че най-големите потребители на телевизия са пенсионерите, а техните нужди, за съжаление, се ограничават до осигуряване на хранодена. А активните и енергични млади хора няма да „припалят“ от един клип.
Смешно е да се рекламират сами по себе си тези забележителности. Всеки с достъп до компютър изписва например Голяма Косматка и вижда прекрасни – и не дотам прекрасни/професионални снимки и различна споделена информация. Идеята е да се види как може да се стигне дотам, има ли упътващи табели – болното място на цяла България, къде може да се спи и похапне, къде е най-добрата чорба и местен специалитет, какво друго може да се прави.
Вместо едни 50 клипа, можеше да се изработи цялостна стратегия за неколкомесечно насищане с информации – различни по жанр, в различни медии, но това е по-трудно, тъй като изисква мислене, креативност и планиране. Макар че репортажът по една телевизия е много по-убедителен, отколкото платен клип, сврян между реклама на хапчета-газогон и прах за пране. Анкета по радиото с посетители дава повече достоверност, от екзалтиран неизвестен глас, който ви приканва да посетите.
Има прекрасни сайтове и блогове за пътешествия из България, чиито автори с радост биха участвали в такава инициатива – и е нормално за труда им да бъде заплатено. При това се ползват с доверието на своите общности повече, отколкото неизвестната компания „Д-р Бранд“, спечелила поръчката за 1.9 милиона лева.
Въпреки официалното представяне и пресконференция, дадена по повод кампанията, спечелена през февруари м.г. и с договор, подписан през октомври 2014-а, сайтът още не е готов – да го чакаме през февруари. Има един уводен клип.
Пак днес се появи информацията, че фекални води от хотели и вили се изливат на крайбрежната алея и от там през плажната ивица се вливат във водите на Черно море на плаж Кабакум край Варна. За цялото Северно Черноморие проблемът с канализацията мирише от над 15 години.
Та, по този повод, се сещаме и за друго, особено важно за „вътрешния туризъм“. През 2010 г. с пари за културен туризъм бяха реконструирани няколко обществени тоалетни в България. (Впрочем, и стратегия за културен туризъм, платена с 1.4 милиона евро, имаше. Но в България и стратегиите се правят на същия принцип – „едни пари за едни хора“.)
А важното са тоалетните, дами и господа, тоалетните.
http://ureport.bg/55592/2015/01/26/300-dumi/nyakolko-bezplatni-idei-za-reklama-na-turizma/
