Фото-Гид

Nica1 

Валя Кулишева

Ница - 300 слънчеви дни, живописно съчетание на море и планина, морския бриз, с който и през лятото не е горещо, икономически и културен център на региона. Приютен в Залива на ангелите, заобиколен от приморските Алпи, градът е основан още в 400 г. пр.н.е. Историята тук е навсякъде – в криволичещите улички на стария град и бароковите църкви, в старото пристанище, обградено от къщи от XVIII век в червено и жълто, в предградието Симиез (Cimiez), сега луксозен квартал, където са запазени останки от римски бани и амфитеатър.

Nica2

Намирам се в един от най-високите квартали на града, който като много други средиземноморски градове, има амфитеатрално разположение. Сутрин, още с отварянето на прозореца, усещам сладкия мирис на мимозата. Ярки цветя и храсти в дворчето. Морето е долу, синьото е неподражаемо. Небето е „бистро“ и особено синьо. Хазайката забелязва въодушевлението ми и разказва, че преди два дни е минал мистралът. Той духа много силно, всички прибират сергиите. След него небето и водата придобиват този цвят, който е дал основание брегът да се нарече „Лазурен“. По същество това е Средиземноморското крайбрежие на Прованс, от град Ментон, близо до италианската граница, до град Каси.

Nica3

Нике, Ница, Нис… Няколко столетия преди нашата ера в земите около града е властвало племето на лигурите, които били изтласкани от древните гърци, установили вече своя колония в Марсилия. Гърците търсят не само място за търгуване, а и убежище срещу пиратите. Извоюваното крайбрежие те наричат Никея - победоносна. Но гърците не могли да устоят на набезите на враждебните племена от запад и север. Те търсят помощ от римляните. Възползвайки се от възможността, римляните чрез обходна маневра през Прованс установяват своето пълно господство над крайбрежието. След установяването на римската власт в цяла Галия (І в. пр.Хр.), днешния Лазурен бряг заедно с Прованс преживява изпитанията на следващите векове.

Nica16

След покръстването и укрепването на християнската църква следва варварската инвазия през Великото преселение на народите. Последователно тук нахлуват вестготи, бургунди, франки и араби. Крайбрежието и земите във вътрешността се превръщат в ябълка на раздора за френските и италианските графства през Средновековието и епохата на Ренесанса. Това продължава и след Френската революция. Наполеон присъединява областта към Франция, но след него тя отново става част от Савойското графство. След 1860 г. Ница и Савоя стават окончателно френски, така че Лазурният бряг е присъединен най-късно към Франция.

Nica4

Правим няколко тегела по "Промeнад де-з-Англе“ (Promenade des Anglais) с най-престижните хотели на Френската ривиера. Това е крайбрежната улица, по която в меките зими на XX век са се разхождали англичани, дошли да подобрят тук здравословното си състояние.

Nica5

Очарована съм от цветовете и архитектурата на сградите - хотели, вили и къщи в стил рококо от Бел Епок, повечето от които гарнирани с разкошна растителност, включваща и палми. Пред хотела „Негреско“, наречен така с името на първия си собственик-румънец, свири на тромпет Майлс Дейвис -  не на живо, разбира се, поставена е шарена статуя.

Nica6

Продължаваме в посока хълма с Шатото и кулата „Беланда“ и влизаме в стария град (Vieux Nice), съхранил атмосферата и автентичния дух на Средновековието. Попадаме на „Cours Saleya“, където в този час има атрактивен пазар на цветята и няколко сергии с антики - великолепно е и не мога да откъсна очи от огромните циклами и невижданите досега едри цветни екземпляри.

Nica15

Лазурният бряг има прекрасна флора - свежа и пъстра особено в месеците март-май. Влизам в едно магазинче и си купувам торбички с лавандула за спомен. Ще ги сложа в калъфката на възглавницата си.

Nica7

На някакво мини площадче сядаме, за да похапнем парче сока (socca) - един от специалитетите на Ница, солена палачинка от нахутено брашно и зехтин, която се предлага на триъгълни или правоъгълни парчета.

Nica8

Щураме се по тесните улички, строени така, че два коня да се разминат. Къщите са залепени една до друга - “заради вятъра“, обясняват ми. Правим обиколка на площад „Масена“, строен като придатък или разширение на Стария град в първата половина на ХIХ век. Ярки червеникави сгради със зелени капаци на прозорците. Вървим по централната пешеходна улица - декември е, а чуждестранните туристи се хранят на открито в многобройните ресторанти, предлагащи морски дарове. Всичко е изнесено навън, всичко е „видимо“. Това е е югът!

 Nica9

Събличаме якетата и оставам по блуза, слънцето ласкаво ме гали, така както го прави само в Прованс. Обядваме и след сиестата продължаваме да вървим абсолютно безцелно, времето е наше. Блаженството е пълно. Тук палмите нежно поклащат листа заедно с израсналите по сипеите борове, гордо носещи своите корони. Суровостта на планините съжителства с ласките на топлото море, шумният градски живот - със спокойствието на яхтените пристанища. И всичко това е осветено от златните лъчи на щедрото слънце, а синевата на небето се слива с лазура на морето.

Nica10

Англичаните се смятат за откриватели на Лазурния бряг. През 1731 г., когато крал Луи ХV е само на 16 години, английският лорд Кавендиш и неговата съпруга предприемат пътешествие по Средиземноморието, за да избягат от мъглите и зимата на своя “зелен” остров. Минавайки с дилижанс по крайбрежието на Южна Франция, те решават да се установят в Ница. Мекотата на климата и спокойното лазурно море така пленяват англичаните, че те идват и на следващата година. Славата на Ница започва да се носи в Англия и заможните приятели на лорда са заразени от примера му.

Nica11

Така, за няколко десетки години, повече от сто и десет фамилии от Англия, а по-късно и благородници от цяла Европа, заменят зимата на родните си места с мекия и гостоприемен климат на Ница. Между тези “сезонни преселници” стават все повече и представителите на руския елит, които търсят тук чак от другия край на Европа слънце и топлина. Бурните събития във Франция през 1789 г. лишават за известно време англичаните и европейския елит от зимна ваканция. Но след Революцията и епохата на Наполеон настъпва Реставрацията и чуждоземците отново се връщат в Ница.

Nica13

През 1834 г. друг английски благородник – лорд-канцлерът Броам, е възпрепятстван да стигне до любимата си Ница, тъй като в областта върлува холера. Той изпаднал в ужас при мисълта, че трябва да се върне на мъгливия остров и, търсейки място където да се установи, открива малко рибарско селище - Кан. Възхитен от красивата природа, лорд-канцлерът си построява тук вила. Така неизвестното рибарско селище постепенно става един най-луксозните курорти на Лазурния бряг.

Nica14

Почивката в този романтичен кът на Франция изисква активност. Затова ако вашият идеален начин за почивка е да лежите на плажа по цял ден и да станете, само за да стигнете до хотела, вие и вашият портфейл ще бъдете по-доволни да останете в луксозен хотел някъде в Гърция или Тунис. Лазурният бряг има красиви плажове и ясно синьо море, но, от друга, страна това не е нещо изключително. Изключителното е неповторимата атмосферата на местния пейзаж, култура, гастрономия, история. А за да ги опознаете, разходките са задължителни.

Снимки: Авторката

Share

 

На линия

В момента има 1082  гости и няма потребители и в сайта

Наши партньори:

logo-mall
Икономически университет - Варна
Община Варна
Технически Университет Варна
albena-logo
balchik-logo
b4k-varna-logo
weltauto-logo
avtotreid-varna-logo
alestra-logo
giftsbg-logo
Национална компания индустриални зони
Община Девня
Salik.biz
Травъл блогъри в България
Професионална гимназия по компютърно моделиране и компютърни системи
Клиника Нова
Яхти Биляна Варна
Алина Тур
Trips With Rosie