Не са много живеещите в столицата ни, които са чували за Букоровския манастир „Свети Георги Победоносец“. А той се намира на по-малко час път от София, недалеч от град Годеч. Да го посетите, особено сега, когато е разумно да се избягват многолюдните места, е възможност да се докоснете едновременно до пролетния разкош на природата и до културно-историческото ни наследство. Смята се, че районът около манастира и Аязмото са били свещени още по времето на траките.
Не просто пътуване, а пътуване назад във времето – това е усещането, което ни носят вълшебните камъни по нашите земи. Те не са изтръгнати части от скала, а късчета история и легенда, неподвластни на пясъчния часовник на вековете. Ще се опитаме да разкажем за част от тях. Всички те се намират в един регион, на сравнително малък периметър около град Кърджали. Перперикон, Татул, пещерата „Утроба“, Каменните гъби, Каменната сватба...
Какво свързва един малък родопски манастир с ордена на тамплиерите? Къде е крепостта, заплела в стените си историите на траки, римски воини и велики български царе? Къде за първи път образите на Св. Св. Кирил и Методий са били изографисани като проповедници и покръстители на българския народ? Красивите български манастири ще ви разкрият отговорите на тези и на много други интересни въпроси и ще отгърнат пред вас страниците на вековните си премеждия.
Солницата край Провадия е праисторически укрепен градски център (4700 – 4250 г. пр. Хр.). Смята се, че това е първото селище в Европа, около което са построили масивни каменни стени. Нуждата от изграждане на преграда е била логична, имайки предвид производството на сол. По онова време тя е била изключително ценна. Солницата е произвеждала крупни количества, заради което жителите на селището са били мишена за множество разбойници и нападатели.