С картинки на авокадо, крава или безалкохолно клиентите на лондонски ресторант могат да си поръчат желаното ястие или напитка. „Малката жълта врата“ в първото по рода си заведение, където поръчките се правят по този начин. Менюто е достатъчно опростено, за да е възможно само чрез емотикони да се опише всяко ястие.
Пекарна в Токио впечатли местните като замени традиционните тестени изделия с цветен хляб. Отвън хлябът изглежда съвсем обикновено, но щом се разреже, се появяват шарените изненади. Багрите и рисунките, които пекарите използват, са разнообразни, а могат да бъдат и по поръчка на клиента. Новият хляб бързо набра популярност в Япония и вече е любимо допълнение към обяда на много деца.
Както за всичко, което произхожда от Балканите, така и за ракията, от десетилетия се водят люти спорове – кой, къде и защо първи я е произвел, бутилирал и изпил. По този въпрос българинът може да говори почти толкова, колкото и за политика, но в случая не дипломатите, а археолозите ще имат последната дума. А те вече възкликнаха дружно „Пили сме ракия още през XI век“.
Родопите са планината, която със своите традиции обхваща и радва всички човешки сетива. Чистият планински въздух преражда тялото ни, докато пред очите ни се разкриват чудните творения на природата и китните родопски села. Звукът на каба гайдата чуваме с ушите си, но по някакъв начин той влиза директно във сърцето ни, пеейки песните за стари, идилични времена и герои. Благата дума на родопчанина кара всеки гост, независимо колко отдалеч е дошъл, да се почувства все едно е прекрачил прага на бащината къща. Духът на планината може да бъде чут, видян, докоснат и дори опитан, защото без автентичната родопска кухня, картината на вашето пътуване би останала пак красива, но недовършена.
Британците си имат грог, а българите - греяна ракия. За разлика от горещия микс на чай и ром, с който моряците от кралската флота са разтушавали дългите си дни в морето, спиртът в балканския специалитет не е разреден.