Както за всичко, което произхожда от Балканите, така и за ракията, от десетилетия се водят люти спорове – кой, къде и защо първи я е произвел, бутилирал и изпил. По този въпрос българинът може да говори почти толкова, колкото и за политика, но в случая не дипломатите, а археолозите ще имат последната дума. А те вече възкликнаха дружно „Пили сме ракия още през XI век“.
Родопите са планината, която със своите традиции обхваща и радва всички човешки сетива. Чистият планински въздух преражда тялото ни, докато пред очите ни се разкриват чудните творения на природата и китните родопски села. Звукът на каба гайдата чуваме с ушите си, но по някакъв начин той влиза директно във сърцето ни, пеейки песните за стари, идилични времена и герои. Благата дума на родопчанина кара всеки гост, независимо колко отдалеч е дошъл, да се почувства все едно е прекрачил прага на бащината къща. Духът на планината може да бъде чут, видян, докоснат и дори опитан, защото без автентичната родопска кухня, картината на вашето пътуване би останала пак красива, но недовършена.
Британците си имат грог, а българите - греяна ракия. За разлика от горещия микс на чай и ром, с който моряците от кралската флота са разтушавали дългите си дни в морето, спиртът в балканския специалитет не е разреден.
Ако не сте чували за пестил, помолете някоя местна баба да ви обясни какво представлява този балкански деликатес. По-възрастните българи със сигурност са го опитвали, а споменът за леко киселия, нарязан на тънки лентички „сладкиш“, няма начин да не е останал като един от вкусовете на детството им.
Едва ли има някой, който да е стъпвал в България и да не знае какво е баница. Националният тестен специалитет от навити или наредени на пластове листи разточено тесто или готови кори за баница с плънка обикновено се пече във фурна. Използват се различни плънки –най-често сирене или извара, със или без добавка на яйца.