Силвия Пенева
Бегликташ е тракийско скално светилище, което се намира на около 4 км от Приморско - там, където Странджа планина и морето се срещат. Каменният комплекс е едно от големите открития на тракийската история в този край на България, което открехва вратата към древен култ към Богинята Майка и Бога Слънце, почитани от древните.
Проучванията на мегалитния ансамбъл започват сравнително скоро - едва след 2003 г., когато Бегликташ е открит за науката. Изследователите установяват, че той пресъздава култа на човека към природата, който ни препраща далеч назад - към бронзовата епоха, около 13 век преди Христа. Скалното светилище се свързва още с култа към плодородието и е посветен на свещения брак между Богинята Майка и Бога Слънце.
Бегликташ е главното светилище на тракийското племе скирмиани, известни като най-древните металурзи в Тракия. Върховният им племенен жрец е обитавал мястото над реката край Лъвската скала – на около 3 км от мегалитния комплекс. Цялата област от крайбрежни хълмове на Странджа изобилства от тракийски могили, долмени и малки скални светилища. Това богаство от древни паметници дава основание планината от десния бряг на река Ропотамо да бъде наречена Свещената планина на траките–металурзи.
Ценърът на скалното светилище Бегликташ представлява голяма скална тераса, върху която в кръг с диаметър 56 м са разположени по-малки и по-големи овални камъни - част от ритуалния ансамбъл. По-важните елементи в този комплекс са обозначени, но голяма част от Свещената планина на траките–металурзи, все още остава непроучена.
В средата на мегалитния комплекс се намира каменният трон на на великия тракийски жрец, от който се открива гледка към цялата площадка на светилището. Ако седнете на трона, ще почувствате силата на великия тракийски жрец, твърдят местните. Особено вълнуваща е гледката около 15 ч, когато светилището грейва обляно в светлина заради позицията на Слънцето и ориентацията на цялата каменна композиция. Ако успеете да се изкачите на огромния заоблен камък, менхир, ще видите върху него стъпката на Бога Слънце. На срещуположната страна на скалната тераса пък е стъпката на Богинята Майка.
Интересна легенда се разказва за композицията от изправени каменни блокове, които образуват тясна цепнатина от десетина метра. Казват, че който мине през тази цепнатина, ще усети богатото енергийно влияние на светилището, ще се освободи от негативните натрупвания на всекидневието и ще се пречисти. Според друга история преминаването през цепнатината носело опрощение на греховете. Т.е., след опрощението можеш да трупаш грехове на нова сметка...
14 са проучените и обозначени отделни места от светилището. Лесно могат да бъдат разпознати брачното ложе, жертвеникът, тронът, свещената площадка с пентаграми и фалически символи, менхирът със стъпката на Бога Слънце, вдлъбнатините по голямата скала, които са отражение на съзвездието Плеяди.
В сравнително малкия периметър от проучени долмени се намира и Апостол таш – гигантският скален къс с форма на обърнато сърце. В основата му е издълбан дъговиден отвор, през който посветените преминавали от земния в подземния свят – от владението на Бога Слънце към царството на Богинята Майка.
Слънчевият часовник, лабиринтът, къщата на оракула и Свещената пещера, символизираща утробата на Богинята Майка също са лесно разпознаваеми. Съвсем отскоро е въведена такса за посещение от 2 лв. Беседата на екскурзоводите е 10 лв., има възможност да бъде изнесена и на други езици, с предварителна заявка. Инициативни туроператори организират и сафари до светилището – така ще си спестите ходене пеш и време, но ще загубите много от очарованието на Странджа планина и на красивата й природа.
И това не е всичко, което може да предложи Беглик таш. Мястото е уютно и сравнително спокойно, далеч от суетата на препълнените с посетители морски курорти наблизо. Пътека от самото сърце на светилището, по която има следи и от автомобили, ще ви отведе във вътрешността на планинския скат, който стига до морето. На всяка крачка тук има следи от камъни, с които природата сякаш си е поиграла – мятала в различни посоки и оставила разположени в странни композиции, които сигурно крият някаква тракийска символика и мистерия.
Колкото повече приближавате брега, толкова пътят се стеснява, докато се превърне в малка пътечка. Тя отвежда до закътания и скрит от любопитни погледи залив Света Параскева. Там има малък плаж, колкото да побере 2-3 хавлии, не повече. Водата е спокойна и примамливо кристално прозрачна. Леките вълни полюшват паднало в морето изсъхнало дърво, ведно с корените.
Ако сте любители на туризма и екопътеките, този маршрут е приятен – не е тежък и много дълъг и минава през любопитни места. Пътеката само на места е по-стръмна, а клоните на дърветата пазят от жаркото слънце.
Минава се и през място с хранилки за дивеч, които явно редовно се зареждат и посещават от горските животни. Затова и на една ръка успяхме да видим диви прасета, които усърдно похапваха. Чудехме се, ако решат да ни подгонят къде да се спасяваме, но те не проявиха никакъв интерес - нито към нас, нито към нашите вълнения.
Сърни и други горски обитатели също наобикаляли хранилките. Е, тях не видяхме, но не изключваме възможността това да се случи другия път, защото всичко тук много ни хареса, удиви и впечатли. А е само едно малко кътче от България...
