Преди повече от век и половина Томас Кук е основал първата туристическа агенция в историята. Името му е познато навсякъде по света, но малцина знаят необичайната история на човека, създал една от най-печелившите индустрии, която до есента на 2019 г., когато обяви фалит, съдействаше на милиони хора да пътуват и да сбъдват мечтите си.
Британецът - проповедник срещу алкохола и цигарите, измисля организираните пътувания като лечение за вредните пороци. Това, което започва като благородна мисия, се разраства до невъобразими мащаби благодарение на неговите идеи и безкраен запас от енергия, за да положи основите на бизнесa, който днес наричаме туризъм.
Томас Кук, дърводелец по професия, бил ръкоположен за проповедник през февруари 1826 г и започнал да пътува из околоята, за да разпространява религиозна литература. Публикувал няколко брошури на тема баптизъм и трезвеност, а през 1828 г. станал баптистки свещенник. В рамките на движението за трезвеност той организирал няколко събрания и антиалкохолни шествия, като постепенно това се превърнало в негова основна мисия.
През това време дърводелската му работилницата процъфтявала и Кук вече можел да си позволи да наеме помощници и по-активно да разгърне борбата за здравословен начин на живот. Когато през 1840 г. е открита жп линия, свързваща Дерби с Ръгби, той решил да наеме влак, за да закара своите последователи на конгреса на асоциацията на трезвениците от южните графства на Централна Англия.
И така се родил туризмът – на 5 юли 1841 г. 570 приятели на трезвеността се натоварили в 9 открити вагона. Успехът на мероприятието вдъхновил Кук за нови подвизи - той организирал няколко екскурзии на цени, достъпни даже за най-бедните. В следваща сензация се превърнало специално детско пътуване от Лейстър до Дерби, в което участвали 3000 деца от неделните училища.
Слeд тези успехи, Кук насочил своите усилия към борбата с тютюнопушенето. Съпругата му открила хотел, в който вместо спиртни напитки се продавали сокове, а навсякъде висели табелки "Пушенето забранено". Там се разпространявало списанието "Противник на пушенето", предлагащо на заклетите пушачи вместо тютюна да изберат увлекателни пътешествия в компанията на хора, отказали се от алкохола.
Клиентелата растяла и Кук сключил договор с управлението на жп линиите за редовен превоз на туристи. С измисления от него лозунг: "Железницата - за милиони!" украсявал витрини на магазини, огради, стълбове на фенери. В замяна жп линиите му давали отстъпки, които му позволили да организира развлекателни пътувания и за хората с най-ограничени финансови средства. И клиентите били хиляди.
През лятото на 1845 г. било организирано първото напълно развлекателно пътешествие, без проповеди и въздържание - на специален влак от Лейстър до Ливърпул и обратно. Кук пръв предложил и пътническите чекове, чийто аналог е известен още от времето на тамплиерите, които били гаранция, че туристите няма да бъдат ограбени по пътя. За първото развлекателно пътешествие, както и за всички след него, Кук издал неголям пътеводител с разкази за забележителностите, които туристите ще могат да разгледат. Още по време на рекламната кампания търсенето на билети било толкова голямо, че се наложило да наемат два влака, вместо един.
През 1846 г. Кук заминал за Шотландия, за да разработи маршрут за любителите на творчеството на Уолтър Скот и Робърт Бърнс, любимци на цяла Англия. Без да си дава сметка, така той осъществил за първи път една от най-касовите идеи на бъдещия туристически бизнес.
След като разработил маршрутите из Шотландия, Ирландия, Северен Уелс и остров Ман, Кук предложил на няколко крупни земевладелци от Централна Англия да отворят замъците и парковете си за разглеждане от обикновените хора. През 1851 г. в лондонския Хайд парк бил построен огромен павилион за търговско-промишлени изложби. Кук веднага си помислил, че изложбата би могла да е интересна не само за търговците и индустриалците, но и за работниците, произвеждащи тези стоки.
В продължение на три месеца той пътувал из Англия, организирайки специални работнически клубове, в които пролетариите внасяли всяка седмица малък членски внос, а в замяна получавали двупосочен билет до Лондон, храна и нощувка. Грандиозният план бил широко рекламиран в току-що създаденото от Кук списание "Екскурзиант", а изложбата била посетена от 165 хиляди души.
Пътуването в Париж бил първият задграничен маршрут на Кук. И този път той помислил за всичко - договорите със собственици на хотели и транспортни средства гарантирали спокойствие и комфорт на туристите. Кук издал пътеводител не само със забележителностите на града, но и с куп полезни съвети как туристите да се държат подобаващо в чуждата страна. Успехът бил огромен - след края на сезона лично секретарят на Наполеон III предал благодарностите на императора към Томас Кук.
След Париж той разработва ред маршрути в други европейски градове. През 1865 г. Кук открива за съотечествениците си Новия свят, а за американците - родината на предците им. Американският филиал на фирмата бил оглавен от сина на Кук Джон Мейсън Кук, верен съратник на баща си във всичките начинания. Един от първите клиенти на фирмата отвъд океана станал Марк Твен - той бил така възхитен от агенцията, че настоятелно препоръчвал услугите й на президента Грант.
През декември 1886 г. "Кук и син" организирали за англичаните поклонничество до Светите земи. След като от Палестина се завърнали кралят на Сърбия и няколко руски князе, към Кук се обърнал наследникът на английската корона и бъдещ крал Едуард VII, който поискал да прати синовете си Алберт и Джордж на Гроба Господен.
Премиерът на Великобритания Уилиям Гладстон пък възложил специална задача на Кук - да разработи екскурзионни маршрути за англичаните до Индия, а за богатите индуси - до Острова, защото вярвал, че туризмът може да създаде приятелски отношения между двата народа. След това в лондонския офис на агенцията била разкрита специална секция за поклоннически пътувания, която действа и до днес.
Кук бил признат за откривател на туризма, а създаденото от него туристическо дружество придобило световна известност. След половин век фирмата му управлявала 84 отдела и 85 агенции, от чийто услуги се ползвали повече от 3 милиона души. Потомците му владеят фирмата до края на 20-те години на XX век, когато агенцията, запазваща името си "Томас Кук и син", става собственост на акционери.
