Юлия Кунева
През миналата година варненските археолози започнаха т.нар. спасително проучване на селищната могила край село Комунари. След получен сигнал от местни хора за иманярски набег през август 2018 г., специалистите от Регионалния исторически музей и колегите им от музея в Дългопол се озовали на местопроизшествието. Там заварили потресаваща картина.
Могилата, която е била обект на проучвания на археолога Димитър Златарски още през 50-те години на миналия век, учените видели иманярския изкоп с размери 4 на 6 метра и с невероятната дълбочина от 13 метра.
Културният пласт на селищната могила в Комунари е 5 м и не е ясно како са търсили на подобна дълбочина вандалите.
Случаят е обект на разследване, което се наблюдава от варненската прокуратура. Археолозите се надяват, че скоро извършителите ще бъдат предадени на съд – те са били заловени на място.
От Министерството на културата е било направено рефинансиране, за да може да се спаси поне малка част от унищоженото от иманярите. Извършен е бил малък сондаж от южната страна на селищната могила, като общата работна площ е била около 20 кв. м, разказаха археолозите. Студенти са помагали на учените, с риск да пострадат в 13-метровия изкоп.
В резултат от проучванията е установено, че моогилата почти напълно повтаря напластяванията и съществуването на друга - край село Голямо Делчево, което днес е на дъното на язовир Цонево. Разстоянието между двете могили е от порядъка на 8 км. Макар да са съществували по едно и също време през втората половина на каменно-медната епоха, при Голямо Делчево е представен и средният халколит, докато при Комунари това липсва. Това е доста странно, тъй като през тази епоха долината на Камчия е била доста обитавана.
Благодарение на проучванията археолозите вече имат ясна картина на микрообитанието на този регион през втората половина на 5-ото хилядолетие.
Събрани са голямо количество проби, които са предаде за радивъглеродни анализи. Остатъците от овъглени зърна показват, че по онова време хората са се занимавали със земеделие. Те са отглеждали предимно пшеница. Любопитно е, че в една от сградите са намерени зърна от ечемик и учените се шегуват, че е възможно там да се е помещавала бирария. В друго помещение са намерени бобови зърна.
От селищната могила край Комунари са „изскочили“ находки, описани с 550 инвентарни номера. Две трети от тях са от кремък. Според ранните проучвания на Димитър Златарски тук е имало кремъчна работилница. Оживлението и присъствието на хора е било оправдано може би именно от факта, че в онези древни времена сечивата са се изработвали от този материал.
Археолозите се надяват, че ще получат пари от държавата, за да се довърши разчистването на иманярския изкоп. След по предписание на Министерството на културата той ще бъде засипан, за да се предпази могилата от ерозия и по-нататъшни иманярски атаки.
Информацията бе изнесена публично по повод Деня на археологията в РИМ - Варна.
