От 2002 г. насам, всяка година през месец юли, сърцето на Лудогорието – град Разград, се превръща в център на уникален празник - Панаир на киселото мляко и Фестивал на народните традиции и художествените занаяти.
Более 50 оттенков серого - так выглядит жизнь в деревнях Северо-Западной Болгарии через призму телевизионных репортажей, криминальных хроник и европейской статистики. Однако есть и исключения - места, где люди могут и не жить, как в сказке, но их будни и праздники наполнены большим количеством цвета, настроения, вкуса к жизни и улыбок. Кукурузных улыбок.
В подножието на Стара планина, на брега на язовир Цонево се намира едно от най-старите и живописни села във Варненска област – село Аспарухово. Създадено още през 7-9 век с името Овчага и устояло на османското нашествие вече с ново име – Ченге (битка), жителите на селото в продължение на векове са били пазачи на прохода при Луда Камчия, заради което били освободени от данъци.
Едно от малкото места в България, където руснаци, американци и японци заедно играят хоро, точат баница или тъкат черги на стан от 19 век, е Соколово. Малко село в житницата на България Добруджа и само на 10-ина киломера от белия морски град Балчик.
Селският туризъм е любопитна атракция не само за чуждите туристи, но и своеобразно предизвикателство за голяма част от българите. Днес всеки е на „ти“ с IT технологиите и екстрите на урбанизацията, но почти не се срещат хора, които да имат представа как са се справяли с битието си нашите предци. Къщите, които предлагат почивка, обгърната от екзотиката на минали столетия, са напълно съвременни, но попаднете ли в тях, ще се почувствате като в машина на времето.