Валя Кулишева
Дубай е най-зрелищният град на Обединените арабски емирства. Той е известен не само с луксозните си хотели, но и с грандиозните архитектурни проекти. Един такъв проект е Градината на чудеса, построена само за няколко години на мястото на пустиня. Днес това е най-големият парк на цветята в света.
Всеки, който е посетил тази градина, ще се съгласи с определението “Осмото чудо на света”. Паркът е вписан в Книгата за рекордите Гинес - цветните стени достигат три метра височина и 800 метра дължина. Разположен е на площ от 6,7 хектара. За изграждането на стени, пирамиди и кули на градината са специално внесени 45 вида различни цъфтящи растения.
Цветовата палитра на парка съдържа 60 различни цветове и нюанси. За напояване се използва капкова иригационна система от отпадъчните води, което спестява вода и електричество. Дизайнерите на тази луксозна градина се гордеят с 10-метровата кула, която е красиво украсени с цветя и символизира единството на човека и природата.
Паркът е богат на сложни постройки, например, любимата в много европейски градове арка от разноцветни чадъри. А също така можете да видите цветни пирамиди, покрити с цветя коли, паун, чиято опашка е направен от различни цветове и други спиращи дъха неща.
Всяка година броят на растенията в прекрасния парк продължава да расте, тъй като създателите му постоянно измислят нещо ново, с цел да променят и да разнообразят пейзажа на градината.
Има много места за релакс и игра – шатри, люлки, пейки, но да намериш свободно местенце е мисия невъзможна: арабките са тръгнали с всичките си деца, приятелките им – също. Все пак поне за половин час успяхме да си наврем главите в една от шатрите и да полежим, защото иначе безпощадното слънце щеше да ни ги подпали, а и краката ми, изпълнили обувките, бяха в рани и повече не можех крачка да направя. За мен най-големият проблем в горещите страни е подуването, отичането на крака, ръце, очи: там ставам един трудноходещ балон.
Но чудото, до което се докоснах, си заслужаваше. Чрез този малък албум се опитвам да ви предам поне частица от него...
Снимки: Авторката