България се нареди до САЩ, Канада, Исландия и Австралия в туристически годишник. Нашият представител в международното издание е Етъра. „Книга за всичко“ се издава за пета поредна година, като добива все по-голяма популярност. В нея се включват 35 автори от 18 страни, което е рекорден брой от началото на годишника досега.
„Книга за всичко“ е проект на сръбския музей Старо село. В тазгодишното издание особено важна роля играят музеите от Северна Америка, но от Старо село заявиха, че са много горди от участието на автори от Австралия, Гана, Исландия и България, съобщиха от сайта etar.org. Целта е да се достигнат максимален брой хора, които да научат повече за културния туризъм по света.
През януари годишникът бе представен в парижката Сорбона. Електронен вариант на „Книга за всичко“ ще бъде публикуван през пролетта на интернет-сайтовете на Асоциацията на музеите на открито, Association of European open-air museums (AEOM), както и на сайта на музея Старо село. Там потребителите могат да се запознаят с досегашните издания.
Откъс от статията за Етъра в „Книга за всичко“:
„Пристъпи ли пределите на единствения в България Етнографски музей на открито "Етър", човек попада в свят, различен от съвременния – светът на възрожденските българи. Защо ние, хората които се стремим към широки магистрали и сгради с модернистична архитектура, сме толкова очаровани от дървените чардаци, покритите с плочи покриви, каменните дюкяни и калдаръма по тесните улички? Дали защото те, както и въртящото се колело на една вековна воденица ни напомнят, че сме част от древен народ?
В ЕМО "Етър" човек може да открие всичко това - и калдъръмени улички, и покрити с каменни плочи покриви на къщи, и дървени чардаци, и съоръжения, задвижвани от вода. В този единствен по рода си музей в България е представен живота на българите от региона на Централна Стара планина през втората половина на XVІІІ и ХІХ век. И когато се говори за ЕМО "Етър" думата "живот" е употребена в нейния буквален смисъл. Защото този музей е изпълнен с живот. От ранни зори майсторите отварят дюкяните по Чаршията и сами продават изработените пред погледите на посетителите изделия.“