Невяна Троянска
Ако обичаш да пътуваш, да откриваш нови преживявания в непознати кътчета по света, но мъжът ти посмъртно не ще да се качи на самолет, какво ти остава? Можеш да се запишеш на екскурзия до желаната дестинация, но...
Пътуванията в група, наред с огромните плюсове – друг да организира купуването на самолетните билети, настаняването, изхранването и посещението на туристически забележителности, може да ти поднесе недотам приятни изненади. Ако в групата попаднат мрънкащи, закъсняващи или досадно всезнаещи спътници; ако информацията на екскурзовода е като „взета от Гугъл“; ако не обичаш времето на пътешествието ти да е разграфено до минути и вместо да се наслаждаваш на всичко, което виждаш, срещаш, опитваш, да трябва да препускаш с изплезен език между „обектите“, набелязани за обиколка.
Освен това, организираните екскурзии, дори да са с „Ранни резервации“ или „Last minute”, обикновено предизвикват (къде по-слабо, къде по-силно) сътресение в бюджета на средностатистическия работещ българин. А докато резервите в портфейла за графа „Пътешествия“ натрупат достатъчна наличност за следващо пътуване, обикновено минава повече от година.
Казвам всичко това от опит. Не защото съм имала неудачни пътешествия – мисля, че когато пътувам, няма земна или неземна сила, която да ме лиши от удоволствието на пътуването. Имам страхотни спомени от великолепни екскурзоводи:
отец Любомир Братоев в Португалия – протодякон, рокаджия, ерудит и великолепен навигатор, всяващ ред в хаотичните туристически редици;
Мигелчик – натурализираният в Испания руснак Миша, който в рамките на 7 дни ни поднесе тонове любопитна информация, вдъхна ни непреодолима любов към Пиринеите и ни заинтригува да копнеем да се връщаме отново и отново в Испания;
Руми – усмихнатата чаровница, която ни влюби в Андалусия завинаги; Мария, благодарение на която открихме очарованието на Кипър...
НЕекскурзоводите няма да споменавам. Но още помня еднодневната обиколка на Майорка, в която не научих нищо ново от нашия гид, но пък – хваля се, успях да заинтригувам групата с импровизации по спомени от Мигелчик...
Та..., както обикновено, се отнесох. Всъщност, исках да разкажа как започна всичко.
Нискотарифните авиокомпании „откриха“ България.
Сайтовете, през които можеш сам да си резервираш хотел, апартамент или вила в която и да е точка по света, избуяха като гъби след дъжд.
Мъжът ми все така упорито не искаше да загърби аерофобията си и шансът да го кача в самолет продължаваше да гравитира около точката на замръзването.
С няколко приятелки открихме общата си страст към пътешествията – по-точно, всяка от нас си я имаше, но в един момент осъзнахме, че можем да пътуваме ЗАЕДНО.
Идеята ни връхлетя със сила, аналогична на тази, с която Архимед е изхвръкнал от ваната и е хукнал да търчи гол по улиците на Сиракуза.
Еврика! Оставаше да изберем дестинацията. И да действаме.
Започнахме от Италия: Милано и Комо:
Рим:
Минахме през Сицилия - Катания, Сиракуза, вулкана Етна,
Таоpмина...
Продължихме в Одрин:
Ларнака, Кипър:
И, ето на, в края на март 2019 г. се озовахме в Испания.
Следва: Кокоши пътешествия: 2. Малага – градът, който не спи
Вижте още:
